Ресторант „На края на Вселената“
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саркис Асланян
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Ресторант „На края на Вселената“». Краткое содержание книги:
Зейфод го изключи. Обърна се към Форд.
— Знаеш ли какво си мисля? — каза той.
— Мисля, че знам — отвърна Форд.
— Кажи ми какво мислиш, че си мисля.
— Мисля, че си мислиш, че е време да се махаме от този кораб.
— Мисля, че си прав — каза Зейфод.
— Мисля, че и ти си прав — каза Форд.
— Как? — попита Артър.
— Тихо! — каза Форд и Зейфод. — Мислим.
— Значи това е краят — каза Артър, — ще се мре.
— Престани, моля ти се, да повтаряш едно и също — каза Форд.
На това място си струва да изложим отново теориите, които Форд бе изградил още при първите си срещи с човешките същества, за да си обясни техния странен навик постоянно да казват и да повтарят най-най-очевидни неща, като например: „Днес денят е много хубав“, „Много си порасъл“ или „Значи това е краят, ще се мре.“
Първата му теория беше, че ако човешките същества не мърдат устните си постоянно, устата им навярно се слепват.
След неколкомесечни наблюдения той си изгради втора теория, която се състоеше в следното: „Ако не мърдат постоянно устните си, мозъците на човешките същества започват да работят.“
Всъщност втората му теория важи почти напълно за акъломалския народ на планетата Какрафон.
Едно време акъломалците предизвикваха голямо негодувание и недоверие сред съседните народи, защото бяха една от най-просветените, културни и преди всичко тихи цивилизации в Галактиката.
Като наказание за това си държание, което се възприемаше като израз на оскърбително самодоволство и предизвикателство, Галактическият трибунал ги осъди да страдат от онази най-жестока от всички социални болести — телепатията. В резултат на това, за да не допуснат и най-незначителната мисъл, която минава през главите им, да се предаде на всеки, който се намира в радиус от пет мили, сега те са принудени да говорят много високо и непрекъснато за времето, за своите малки болки и страдания, за мача днес следобед и за това, как изведнъж Какрафон стана толкова шумно място.
Другият метод, който използват, за да прикрият временно своите мисли, е да бъдат домакини на концерт на „Бедствен район“.
Времето за концерта беше идеално разчетено.
Корабът трябваше да започне полета си към Слънцето преди началото на концерта, за да се блъсне в него шест минути и тридесет и седем секунди преди финалния акорд на песента, за която бе предназначен, така че светлината от слънчевите изригвания да успее навреме да достигне Какрафон.
Полетът на кораба продължаваше вече няколко минути, когато Форд Префект приключи с претърсването на останалите помещения на черния кораб. Втурна се обратно в кабината.
Слънцето на Какрафон изглеждаше застрашително голямо върху визиоекрана и ослепително белият ад от свързващи се водородни ядра нарастваше всеки миг, докато корабът се носеше напред, пренебрегвайки ударите и ритниците, които Зейфод сипеше върху приборното табло. Върху лицата на Артър и Трилиън бе изписано онова застинало изражение, присъщо на зайците, попаднали в лъча на фаровете, които си мислят, че най-удачният начин да се справят с приближаващите светлини, е да не свалят очи от тях. Зейфод извърна обезумял поглед от него.
— Форд — попита той, — с колко спасителни капсули разполагаме?
— Николко — отговори Форд.
Зейфод изломоти:
— Ама ти преброи ли ги? — изрева той.
— Два пъти — каза Форд. — А ти успя ли да се свържеш със сценичните работници по радиото?
— Да — отговори Зейфод кисело. — Казах им, че на борда има сума народ, а те казаха да им пратя много здраве.
Форд се опули.
— Ти не им ли каза кой си?
— Ами да. Казаха, че са много поласкани. Споменаха и нещо за някаква ресторантска сметка и за изпълнителите на моето завещание.
Форд изблъска грубо Артър и се надвеси над приборното табло.
— Нищо ли не функционира? — попита той яростно.
— Всичко е блокирало.
— Дай да го строшим този автопилот.
— Първо го открий. Никаква връзка с него.
За миг настъпи хладно мълчание.
Артър се клатушкаше насам-натам в дъното на кабината. Изведнъж спря.
— Впрочем — каза той — какво означава ТЕЛЕПОРТИЧНА?
Мина още една минута.
Съвсем бавно останалите се извърнаха към него.
— Може би не му е сега времето да питам — каза Артър, — но се сетих, че одеве споменахте подобна дума и поставям сега въпроса само защото…
— Къде — каза Форд задъхано — пише телепортична?