Стрелците от гористите равнини
- Автор: Ламур Луис
- Язык: болгарский
- Год: Издание: «Универс»
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Стрелците от гористите равнини». Краткое содержание книги:
— За Бога, не стреляйте! Изгоряхме си!
Браун изведнъж улови Клей за рамото.
— Слушай!
В далечината се разнесе шумът от потеглящи фургони. Някой изрева, после зачаткаха копита и заскърцаха колела.
— Духват — простена отчаяно Браун и изпсува разочаровано. — Да си тръгнат тъкмо когато започва най-големият майтап!
— Доколкото си спомням, Девит купи тия мустанги от Уилър. Доста са капризни.
— Като подплашени кончета са — потвърди Джаксън, и в гласът му изведнъж се промъкна надежда.
— Уилър открай време се хвалеше, че имал най-бързите коне в областта — обади се със сериозен глас Монтана Браун. — Как мислите, дали е бил прав?
— В интерес на науката сме длъжни да го разберем — заяви Кофин. — Какво ще кажеш?
Рууни нямаше нищо против момчетата да се позабавляват.
— Давайте — съгласи се той. — Аз ще се погрижа за ранените дърварчета.
Тримата каубои нададоха див крясък и хукнаха към конете си.
— Ех, младост, младост — обърна се той към Клей. — Шефе, и все пак мисля, че тия коне ще бъдат най-бързите впрягове в околността тази нощ!
Двамата с Бел се приближиха до падналите мъже.
— Ако искате да се погрижа за раните ви, откажете се от всякакви лудории — предупреди ги Рууни.
Единият от мъжете беше мъртъв. Това беше онзи, когото бе застрелял Кофин при опита му да пропълзи по скалната стена. Другият беше прострелян в крака, а на третия рамото му беше пронизано от два куршум. След като ги извлякоха в двора на фермата и ги настаниха в най-близката постройка, Рууни се погрижи за раните им. Клей Бел тръгна към корала.
— Вземам черния кон — каза той на Ханк. — Отивам в града. Дребосъка е сам.
Час след като вече бе потеглил тримата уморени, нож щастливи каубои се прибраха във фермата. На чашка кафе разказаха за преживелиците си при надпреварата с фургоните.
— Тия коне наистина все едно че имат крила — каза Джаксън. — Монтана ужили един от тях с куршум 45 калибър и кончето изведнъж си припомни, че има роднини в Тексас и направо полетя.
— Щяха да се измъкнат — съгласи се Кофин, — само дето извадиха късмет да ми де преобърнат фургоните.
— Хвъркати коне, хей.
Младият дървосекач със счупения крак се извърна на постелята си.
— Какво стана с момчетата?
— Отидоха на разходка — отвърна му Кофин.
Монтана отпи от кафето си.
— Колко ще ни платите за двайсет и два чифта добри кожени ботуши с връзки, момчета?
— Вие сте ги пуснали да си ходят по чорапи? По дяволите, добре че ми счупихте крака!
— Потеглиха към Тюсън — каза Кофин. — Сигурно са преценили, че нямат повече работа в Тинкърсвил.
На фермата зацарува покой. Джаксън зае поста до портата и беше сменен после от Кофин. След кратък разговор с Рууни, Монтана Браун седла коня си и потегли за града. Още беше тъмно; до зазоряване оставаше повече от час.
Клей Бел бе потеглил по Гап, но после се бе отклонил от пътеката и бе поел направо за Тинкърсвил. Черният жребец беше неуморен и не го сдържаше, но той не му отпускаше юздите. Не се знаеше какво ги чака напред, защото той не се надяваше че Девит така лесно ще се откаже, въпреки поредното поражение.
Стаг Харви и Джак Килбърн бяха в града. Дали не беше случайност?
Пазарлъкът с такива хора не беше никак от лесните, но се изплащаше лихвите, а Девит едва ли би се поколебал да ги наеме. След последвалата голяма стрелба едва ли някой би се учудил, ако прозвучат още изстрели. До този момент Девит губеше по всички фронтове, но ако прибереше при себе си Харви и Килбърн, можеше да създаде на Клей още по-големи грижи. Това бяха опасни мъже, мъже, които убиваха без всякакво колебание, мъже сраснали се с оръжието.
Бърт Гари беше мъртъв и Дребосъка беше в града. Можеше да се случи какво ли не, но първата грижа на Клей беше отправен към фермата му. Той се замисли над ситуацията.
Не се тревожеше за Дребосъка. Каубоят беше хладнокръвен и предпазлив, и изключително опасен боец. Макар и да не беше стрелец по призвание, той беше взел дейно участие в няколко войни за добитък, беше се бил с индианци и бе скитал по какви ли не пътища. Беше корав, но дебелоглав. Отстъпваше по бързина на Стаг и Харви, но беше еднакво опасен и за двамата. Беше мъж, който трябваше да бъде убит, за да бъде спрян.