Стрелците от гористите равнини
- Автор: Ламур Луис
- Язык: болгарский
- Год: Издание: «Универс»
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Стрелците от гористите равнини». Краткое содержание книги:
Благочестивият пушеше на стълбите когато Нароус мина покрай него.
— Здрасти, Симънс.
— Кой е?
— Нароус. Току-що идвам от Тинкър Хауз.
— Какво има? Нещо да не са се размърдали?
— С теб е свършено, Пит — изрече спокойно Джим Нароус без да влага никакви емоции в гласа си. Той беше на косъм да съжали мъжа пред него, но в паметта му изплува гледката как скача с двата крака върху лицето на онова нещастно момче.
— А?
Джим не побърза с разяснението си. Първо разпали лулата си и после проговори.
— Пит, онова момче почина тази нощ.
— Гари? — Симънс в миг се озова на крака.
— По-добре си намери отнякъде пушка, Пит — посъветва го Джим с безизразен глас. — Когато Дребосъка разбра, че Гари е мъртъв, просто се обърна и излезе. Тръгна да те търси, Пит.
Симънс се извърна и хукна към вратата.
— Не пали фенер — извика подире му Нароус. — Така само ще му помогнеш да те намери по-бързо.
Джим Нароус се отдалечи от къщата. Животът на Пит вече се измерваше в минути. Нароус познаваше добре Дребосъка Джоунс и не се съмняваше за изхода на двубоя. Бърт Гари беше чудесен момък.
Пит Симънс запаса револвер и грабна една двуцевка. Тръгна по уличката, поколеба се преди да пресече улицата, и после тръгна напряко към конюшнята с хамбара.
Самотна светлина се процеждаше над вратата на конюшнята и наоколо не се виждаше жива душа. Симънс дълго оглежда улицата; после бързо се шмугна от другата страна. Минаваше един след полунощ и всичко беше пусто. Дори и конярят спеше.
Симънс си избра кон и неумело го оседла, после го поведе към вратата. Пусна поводите му и подаде глава навън да огледа улицата.
Още щом се показа на светлината дочу ботуши да проскърцват върху чакъла. Тай застина на мястото си, с пресъхнала уста, и бясно биещо сърце.
— Много се забави, Пит.
Симънс събра и последните останки от смелост.
— Не съм бягал!
— Значи тогава отиваш на разходка, така ли? Не съм и предполагал, че си толкова поетична душа, Пит. Направо ме убиваш с тия среднощни разходки под звездите.
Симънс държеше двуцевката, но дулото й беше насочено надолу. Прииска му се да беше поне малко насочено нагоре. Зачуди се колко ли дълго още може да запази спокойствие. А и къде ли беше застанал Дребосъка? Симънс напрегна очи в мрака. Като че ли някъде пред него имаше някаква неясно очертание. Дали не беше Дребосъка?
Разполагаше само с частица от секундата, за да стреля. Но първо трябваше да повдигне дулото нагоре. Ами ако пръстът му се подхлъзнеше докато сваля предпазителя?
— Гари никому и никога не желаеше злото, Пит. Ние дори не знаехме, че е избухнала война. Просто се отбихме да си разквасим гърлата. Цял ден не бяхме слизали от конете.
Гласът на Джоунс зазвуча още по-близо.
— Той беше просто едно момче, Пит. Не е хубаво човек да гледа как загиват момчета на деветнадесет години. Ако беше честен бой, нямаше да се стигне дотам, но вие ни се нахвърлихте като лешояди.
— Имахме заповеди! — извика отчаяно с пресъхнало гърло Симънс. Очите му трескаво шареха из мрака.
— Ти никога повече няма да убиеш друг човек, Пит, никога.
Симънс усети устните си като посипани с цимент. Какво ли не би дал за глътка вода. Къде ли се криеше Дребосъка? Той стисна още по-здраво пушката. Дланта му беше изпотена… ами ако изтървеше пушката?
Нещо сякаш се размърда пред него и нервите на Пит Симънс не издържаха. Той отскочи встрани и извъртя пушката с дулото напред. Пръстът му се забави за миг при спусъка, но пушката изгърмя и подскочи в ръцете му.
Тъмнината подвеждаше, а той беше уплашен. Той се дръпна назад и посегна към револвера си, захвърляйки вече празната пушка.
Джоунс Дребосъка пристъпи напред в полумрака. Стълбът до него бе поел основният удар. Няколко сачми го бяха ударили в рамото, и бузата му кървеше, но това беше всичко.
— Сбогом, Пит.
Дребосъка повдигна пушката си стреля два пъти, без да бърза. Симънс повдигна високо рамене и се надигна пръсти, след което се стовари на земята.
Дребосъка изгледа падналия мъж, като внимателно го държеше под прицел. Симънс потрепера, после мускулите му бавно се отпуснаха и той замря.
Дребосъка зареди револвера си и го пъхна в кобура си. Обърна се и бавно излезе на улицата. Вече близо до Тинкър Хауз се спря да си свие цигара. Не се обърна назад.
В трапезарията на Тинкър Хауз няколко мъже се бяха събрали на кафе. Те чуха тежкия грохот на двуцевката, после двата остри, последователни изстрела.
Джад Девит в офиса си също бе чул изстрелите. В момента срещу него седяха двама мъже.