Стрелците от гористите равнини
- Автор: Ламур Луис
- Язык: болгарский
- Год: Издание: «Универс»
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Стрелците от гористите равнини». Краткое содержание книги:
Късният дилижанс тежко се установи на спирката си и Стаг Харви, който се шляеше по улицата с два запасани револвера, наблюдаваше един едър и отпуснат мъж в измачкана памучен костюм да слиза от него с износена пътна чанта в ръка.
— Как е, Стаг? Да си виждал Клей?
— Мисля, че е в хотела.
— Вече можеш да си потърсиш леговище, Стаг. Войната свърши. Или поне ще приключи след малко, когато си поговорим със съдията Райли.
— Може. — Стаг се усмихна с цигара в уста. — Това не са добри вести за Джак и мен. Закъсали сме доста.
Тибот понечи да продължи, после изведнъж спря.
— Стаг, ти не запасваше ли два револвера, когато се хващаше на работа?
Стаг Харви се отдели от колоната.
— Кажи го на Клей, Тибот. Кажи му, че съм на работа. Двамата с Джак сме на работа.
— Не го прави, Джак.
— Иди му кажи.
— Стаг, той не носи револвера си за украшение. Не е някакъв грийнхорн.
— И аз така си мисля.
Харди Тибот се отдалечи, вече сериозно забързан. Радваше се, че най-накрая се прибра у дома, но представата за онзи мъж до спирката на дилижанса разваляше цялото му настроение. Бел със сигурност би имал добър шанс поотделно със Стаг или Джак, но с двамата едновременно?
Ед Милър вдигна глава при влизането му.
— Хей! Бел всеки ден пита дали не си се върнал. По едно време взе да си мисли, дали не си трупясал нейде.
— Не е бил далеч от истината. Направо съм като пребит.
Харди хвърли поглед към Сам Тинкър.
— Стаг Харви е запасал двата си револвера.
— Не думай!
— Видях и няколко фургона да потеглят за Гап.
Сам Тинкър тревожно се раздвижи върху стола си.
— Ед, бягай веднага горе и кажи на Клей! Но бързо!
Вратата рязко се отвори и Дребосъка застана на прага й. Бъчвообразната му гръд опъваше вълнената му риза до скъсване. Той обиколи с бърз поглед салона, после спря очи върху Тибот.
— Шефа ще се зарадва много да те види.
— Кой е във фермата, Дребосък?
— Рууни. Кофин дойде с мен.
— Кофин се върна обратно — обади се един висок мъж с лениво изражение на лицето. — Тъкмо затварях кокошарника когато го видях да препуска по уличката ми и после да завива към пустинята.
Стаг Харви блъсна въртящите се врати и влезе, оглеждайки с преценяващ поглед присъстващите. Очите му се спряха върху Джоунс. Двамата едва ли изпитваха симпатия един към друг, но Стаг извъртя глава към Гап.
— На Пайъти май има запален огън. Не се вижда направо, но има зарево.
— Това е Кофин. — Дребосъка заби палци зад колана си. Не беше пропуснал факта, че Стаг бе запасал два револвера. — Вече е при Рууни.
— Малко избърза одеве с пророчеството си, Тибот — произнесе Харви. — Войната едва сега започва.
Джоунс Дребосъка се извъртя с лице към него. Той беше повече от настървен за свада и Стаг съвсем ясно го видя.
— Повярвай ми, Стаг, войната свърши. Двамата с Килбърн по-добре си обирайте чуковете оттук.
Харви се усмихна. Този мъж беше корав и опасен, но Харви не се вълнуваше от стрелба за забавление. Той използваше оръжието си само срещу заплащане; това беше студена сделка със смъртта. — МОже и да е така, Дребосък. Тогава сигурно ще се вслушаме в съвета ти.
Той отвори вратата да излезе, но в този миг Колийн прекрачи прага. Лицето й беше пребледняло, а очите пълни с мъка.
— Бърт! — проговори трескаво тя. — Къде е Клей? Бърт почина!
Въртящите се врати на салона изплющяха рязко и всички се обърнаха натам.
— Кой беше това? Кой излезе?
— Дребосъка — обади се Ед Милър с нисък глас, изпълнен със страхопочитание. — Лошо му се пише на дружката ти, Стаг.
— Дребосъка? Бърт Гари мъртъв? Господ да е на помощ на Пит Симънс!
Стаг Харви се спря на улицата да си свие цигара. Потеше се обилно, въпреки студената нощ. Той по-добре от всеки друг можеше да прецени какъв ефект щеше да окаже смъртта на Бърт Гари върху онази дива банда от Б-Бар. Ед Милър му бе дал добър съвет. Беше време да се погрижи за приятеля си. Но къде се беше заврял Джак?
Той запали, вдъхна от дима, и бързо направи мислена проверка по местата, където би могъл да бъде колегата му. Не бяха сигурни, че Клей е в града, но ето че се оказа истина.
Ако не беше Дребосъка, Стаг можеше да се качи на горния етаж и да се опита да се опита сам да се справи с Клей. Но Дребосъка съвсем не беше противник за подценяване, а и Сам Тинкър едва ли щеше да остане бездеен, нито пък Харди Тибот. МАкар и позастарели вече, хотелиер и адвокат, и двамата бяха боравили повече от майсторски с револвери на времето си.