Стрелците от гористите равнини
- Автор: Ламур Луис
- Язык: болгарский
- Год: Издание: «Универс»
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Стрелците от гористите равнини». Краткое содержание книги:
— Нещата се промениха — произнесе Харви.
— И не ни харесват — добави Килбърн.
— Кой стреля? — запита раздразнен Девит. — Кой беше това? Мислех, че сте вие.
— Беше Джоунс. Пречука пит Симънс.
Джад Девит сви устни. Още една причина да ненавижда Клей Бел. Беше страшно ядосан и се чувстваше несигурен. Тоя град беше същинска лудница, всичко вървеше наопаки, в това скапано краварско градче!
— какво искате да кажете с това, че нещата са се променили?
— Съгласихме се да свършим работа, която изглеждаше примамлива. Сега вече не изглежда толкова примамлива.
— Да не се отказвате? — изсумтя Девит.
Стаг Харви поклати глава.
— Наречи го както си искаш. Това си е наш проблем. Ти загуби. Не искаме и ние да влезем покрай теб.
Джад Девит мигновено пламна целият.
— Не говорете глупости! — изръмжа той. — Не съм загубил! Моят човек в Уошингтън…
— Харди Тибот се върна днес оттам. По-точно снощи. Клей Бел е получил изключителните права върху пашата на земите за десет години.
Значи така завършва една мечта? Такъв прекрасен и безопасен план. Такава дървесина и толкова близо до централната железопътна артерия за Мексико. Той би могъл да я предложи на далеч по-ниска цена от останалите и пак щеше да изкара голяма печалба. А сега всичко беше свършено. Ако Тибот се беше върнал с правата за пашата на името на Бел, тогава това означаваше край. Край на всичко. Дори и хората му да успееха да си пробият път през участъка на Дийп Крийк, той беше свършен.
И всичко това само заради един човек.
Той вдигна поглед от бюрото си.
— Добре — произнесе Девит. — Имате пет хиляди долара, ако Клей не посрещне залеза на слънцето днес.
— Не.
Джак Килбърн пристъпи от крак на крак и Стаг го изгледа. Килбърн разпери ръце и Харви разбра какво искаше да му каже партньорът. Бяха останали без пукнат цент.
— Пет хиляди — повтори сумата Девит. — Парите са при мен.
Стаг Харви се загледа в ръцете си. Никога до този момент не се беше ангажирал преднамерено да убие човек. Да се бие, да. Едва сега проумя, че всъщност това беше логическият край на пътя, по който бе поел толкова отдавна. Че който нож вади, от нож умира. А Клей Бел беше добър мъж.
Студена тръпка го прониза при мисълта за Бел. Стрелците винаги се познаваха един друг.
— Искаме половината сума. Веднага, като аванс — каза той.
— Добре. Останалото когато свършите работата.
Девит отвори сейфа си и извади дебела пачка, от която отброи две хиляди и петстотин.
— Не се тревожете за другата част. Имате я веднага щом приключите.
Джак Килбърн го изгледа и нещо в стомаха на Девит се преобърна.
— Ние никога не се тревожим, Девит. Ще дойдем да си вземем и останалите пари.
Стаг]Харви се изправи и Килбърн го последва.
— Дръж остатъка в себе си, Девит. Няма да имаме време да те придружаваме до офиса ти.
Двамата се отдалечиха на значително разстояние от къщата и едва тогава спряха да разменят няколко думи.
— Чудя се дали знае какво ще му случи когато Бел умре?
— Не — отвърна замислено Килбърн. — Изобщо не мисля, че му е минавало през ума.
— Симънс е мъртъв.
— Но Девит е сляп като къртица.
Те тръгнаха по главната улица, после отново спряха.
— Няма да е лошо да му дремнем някъде, Джак. Тая работа никак не ми харесва. Ама никак.
Джад Девит седеше сам зад бюрото си. За момент се втренчи в ръцете си с някакво отвращение към самия себе си. Подробностите от последните няколко минути сякаш изглеждаха нереални, като някакъв сън. Той наистина беше платил да убият човек. А съгласно закона той ставаше убиец.
Но това беше война… война без правила. Не беше присъщо за Джад Девит да се увлича от самоанализ, нито да се замисля над факта, че тази война беше негово създание. Той беше мъж с една единствена мисъл в главата: победа и само победа! Хората се възхищаваха единствено на мъже, които постигаха набелязаните си цели. Девит не беше човек, който ще си направи равносметка на добрините и злините сторени от него, нито да осъзнае, че все пак има една граница, която човекът със съвест никога не би прекрачил.
Усещането за нещо нередно и съмненията отминаха. Бел бе успял да се сдобие с правата за паша, но утре това право ставаше недействително след смъртта му. Той нямаше наследници. За късо време работниците му щяха да се разотидат по белия свят, земята щеше да остане без стопанин и тогава вече спокойно можеше да се захване с гората.
Какво ли беше станало с Трип? Силно раздразнен, погледна часовника си и за пръв път от началото на нощта проумя, че бе прекарал на стола цялото време. Зазоряваше се.