Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Веждите й се присвиха, докато оглеждаше Черната сестра, толкова окаяна и в същото време — така сигурна в себе си. Испан вече бе поизправила гръб и мяташе погледи, пълни с насмешливо презрение към Авиенда… и към Елейн. Преди не беше толкова самоуверена, докато мислеше, че е в ръцете само на Нинив и Елейн; увереността й се беше върнала, след като й бе припомнено, че тук присъстват и по-възрастни Сестри. Сестри, които щяха да се придържат към закона на Кулата като част от самите тях. Законът забраняваше не само проливането на кръв, но и трошенето на кости и още куп неща, които всеки Разпитвач на Белите плащове с охота щеше да приложи. Преди да започне поредният разпит, трябваше да я Изцерят, и ако разпитът започнеше след изгрев слънце, трябваше да приключи преди залез; започнеше ли преди залез, трябваше да приключи преди зазоряване. Законът налагаше дори още ограничения, станеше ли дума за „поданички“, като отхвърляше прилагането на сайдар при разпита или при наказание. О, една Сестра можеше да щипне някоя новачка за ухото със Силата, ако се ядосаше, или дори да я плесне по задника, но не много повече. Испан се усмихна. Усмихна се! Елейн вдиша дълбоко.
— Аделиз, Вандийн, искам да ни оставите двете с Авиенда насаме с Испай. — Стомахът й се опита да се завърже на възел. Трябваше да има някакъв начин да притиснат жената достатъчно, за да разберат каквото им трябваше, без да нарушат закона на Кулата. Но как? Хората, които биваха разпитвани от Кулата, обикновено започваха да говорят преди да са ги докоснали с пръст — нали всички знаеха, че никой не може да издържи пред Кулата, никой! — но те рядко биваха поданички. Тя сякаш чу друг един глас, не на Лини този път, а на майка си. „Каквото заповядаш да направят, трябва да си готова да направиш със собствената си ръка. Като кралица, това, което заповядаш да направят, си го направила лично.“ Ако наистина нарушеше закона… Пак гласът на майка й. „Дори една кралица не може да стои над закона, иначе няма закон.“ И този на Лини. „Можеш да правиш каквото си пожелаеш, дете. Стига да си готова да си платиш цената.“ Тя дръпна шапката си, без да развързва лентичките. Голямо усилие й струваше да запази гласа си спокоен. — Когато… когато приключим разговора си с нея, можете да я върнете на Плетящия кръг. — След това щеше сама да се предаде на Мерилил. И пет Сестри можеха да седнат и да й определят наказанието, ако поискат.
Гуреливите очи на Испан се разшириха, докато бялото им не лъсна съвсем. Вече не беше толкова сигурна в себе си.
Вандийн и Аделиз се спогледаха безмълвно като хора, прекарали толкова време здедно, че нямат вече нужда да си говорят на глас. След това Вандийн хвана Елейн и Авиенда под мишниците.
— Ако може да поговоря с вас двете отвън за малко — промърмори тя. Прозвуча като предложение, но вече ги подбутваше към вратата.
Отвън двайсетина Родственички се бяха скупчили една до друга като овце. Не всички бяха с ебударски дрехи, но две от тях бяха запасали червените колани на Мъдри жени и Елейн разпозна сред тях Беровин, пълничка дребна жена, която обикновено проявяваше повече горделивост, отколкото позволяваше мощта й в Силата. Не и сега обаче. Сега лицето й беше изплашено също като на останалите, и очите й шареха, въпреки че целият Плетящ кръг ги беше обкръжил и им говореха напрегнато. Малко по-ветрани Нинив и Алайз се мъчеха да подкарат може би два пъти по толкова жени в една от по-големите сгради. „Мъчеха се“ май беше подходящата в случая дума.
— …не ме интересува какви имоти копаете — викаше Нинив на една жена с бледозелена копринена рокля. — Влизате вътре и стоите там, настрана от пътя ми, че ще ви натикам с ритници.
А Алайз просто сграбчи жената в зелено за врата и я бутна през прага, въпреки гласовитите й и много разгорещени протести. Чу се врясък като от настъпена патка, след което Алайз излезе, отупвайки дланите си. След това останалите като че ли не им създадоха повече грижи.
Вандийн ги пусна и ги погледна в очите. Сиянието още я обгръщаше, но изглежда, че Аделиз бе съсредоточила общите им потоци. Вандийн сигурно можеше да поддържа щита и без да го вижда, иначе сигурно Аделиз щеше да ги изведе. Вандийн можеше да се отдалечи на неколкостотин крачки преди връзката да започне да изтънява — нямаше да се прекъсне, дори двете с Аделиз да застанеха на цели мили една от друга, но щеше да стане безполезна много преди това — но тя остана край вратата. Изглежда, подбираше думите си.
— Винаги съм смятала, че е най-добре жени с опит да се оправят с такива неща — най-сетне рече тя. — На младите твърде скоро им кипва кръвта. И тогава прекаляват. Или понякога разбират, че не могат да се насилят да направят каквото трябва. Защото все още не са видели достатъчно. Или, най-лошото, може да започне да им харесва. Не че вярвам, че някоя от вас двете има такъв уклон. — Тя изгледа Авиенда преценяващо и Авиенда припряно прибра ножа си в канията. — Двете с Аделиз сме видели предостатъчно, за да знаем защо трябва да направим това, което трябва да се направи, и кръвта ни отдавна е охладняла. Може би все пак ще го оставите на нас. Общо взето, така като че ли ще е много по-добре. — Вандийн, изглежда, сметна, че са приели препоръката й, защото кимна, обърна се към вратата и влезе.