Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Ела.
Французинът хвана Бетина за ръка и я помъкна по улицата. Стигнаха до една стара къща, влязоха вътре и се качиха на втория етаж.
Бетина не можеше да повярва, че е спасена. Вече се бе примирила, че ще умре и сега цялото й тяло трепереше от облекчение. Останала без сили, се отпусна на един стол в малката стая, в която я въведе французинът.
Когато дишането й се успокои, тя се огледа. Стаята бе тъмна и освен дървения стол имаше едно малко легло, покрито с мръсни и окъсани завивки. Прозорецът гледаше към тясна уличка, но една сграда пред него препречваше пътя на светлината и в стаята бе тъмно.
Мъжът запали свещ. По ръката му имаше множество рани и кръвта капеше на пода. Бетина скочи от стола, за да му помогне. Беше пуснала вързопа с дрехите си на пода. Извади една риза и се приближи до него.
— Дайте ми ръката си, мосю. Трябва да я превържа.
Кафявите му очи се втренчиха в нея и тя се отдръпна ужасено от дълбоката омраза в тях.
— Заради теб, гърбът ми е завинаги белязан. Какво значение имат няколко драскотини по ръката? И за тях ще си платиш — дрезгаво прошепна мъжът. — Казвам се Антоан Готие, мадмоазел, в случай че искаш да знаеш името на този, който ще те убие.
Бетина изстина от ужас. Спусна се към вратата, но мъжът не помръдна. Вратата се оказа заключена.
— Отворете вратата! — извика Бетина. Смехът, който последва, бе груб и жесток.
— Как, мислиш се чувствах, когато ме завързаха на мачтата? Мога да те уверя, мадмоазел, че никак не ми беше приятно.
— Защо правите всичко това? Защо?
— Глупав въпрос, красива лейди, но аз ще отговоря. Почти всяка нощ сънувам как те убивам, толкова много се молих отново да те срещна, за да мога да си отмъстя и Бог чу молитвите ми. Няма те да убия веднага, мадмоазел Верлен. Това ще бъде твърде голямо милосърдие, а в душата ми няма милост към теб. Ще умреш бавно и мъчително, но първо ще получа това, заради което едва не умрях.
Бетина отказваше да приеме думите му. Струваше й се, че всичко е един ужасен кошмар.
— Какво искате от мен, мосю Готие?
Той изненадано я погледна.
— Ти наистина имаш самообладание, но няма да е за дълго. Едва не умрях, заради нещо, което възнамерявах да направя, нещо, което не успях да направя, но скоро ще получа всичко, което исках от теб.
— Но защо трябва да ме убивате?
— Защото можеше да ги спреш да не ме наказват, но не го стори! — изръмжа французинът.
— Но аз се опитах да ги спра! Молих капитана да отмени наказанието ви!
— Много лесно лъжеш, мадмоазел, но не мисли, че съм глупак и можеш да ме заблудиш! — озъби се той и започна да развързва колана си.
Бетина го погледна с невярващи очи и в този миг сякаш нещо се пречупи в нея.
— О, правете каквото искате! Изнасилете ме, убийте ме! Така или иначе, щях да умра на улицата от ножа на онзи мъж. Вече нищо не ме интересува! Чувате ли? Нищо! Не ме е грижа за нищо! — извика тя и избухна в истеричен смях, който зловещо отекна в малката стая. Антоан Готие ужасено се отдръпна от нея.
— Ти си една луда женска! — измърмори той и се запъти към вратата. — Още нищо не си видяла от моето отмъщение и вече се побърка. Няма да изпитам никакво удоволствие, ако започна сега. Ще почакам, докато се съвземеш. Искам да разбираш какво правя с теб. Сега излизам, но скоро ще се върна! — изсъска той, излезе и заключи вратата след себе си.
Бетина се свлече на пода и тялото й се разтърси от ридания. Плака дълго и безутешно. Накрая стенанията й секнаха и тя потъна в сън.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Хиляди звезди блестяха като свещи върху кадифената покривка на небесния свод. Някъде на остров Сен Мартен Антоан Готие удавяше омразата и жаждата си за мъст в алкохол, а Бетина спеше необезпокоявана в малката бедна стаичка на моряка.
Когато тя отвори очи, слънцето отдавна вече бе залязло. Стана и с недоумение се огледа наоколо. В тази стая ли я бе настанил Тристан? Но нали тя избяга от красивия остров? Да, избяга и успя да се добере до Сен Мартен. Тръгна да търси годеника си, но…
— Не! — изстена тя, припомняйки си всичко, което се бе случило. — О, Господи, не! Тристан, защо не ме спасиш и този път? Страхувам се обаче, че този път постъпих твърде хитро и ти едва ли ще можеш да ме откриеш, а и навярно вече си се отказал да ме търсиш.
Но какво ставаше с нея? Тя не искаше Тристан да я спасява! Огледа мизерната стаичка и очите й се напълниха със сълзи. Всичко бе за предпочитане пред участта да попадне във властта на Антоан Готие, дори и животът с Тристан. Не й оставаше нищо друго, освен да се самоубие.