Конниците на Апокалипсиса
- Автор: Кейс Джон
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Цанчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конниците на Апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Репортерът от „Вашингтон Поуст“ Франк Дейли попада на гореща тема. Но планът му да се присъедини към групата учени в историческата им мисия е осуетен от ужасна буря, която го забавя. Като посреща кораба при връщането му в норвежкото пристанище, той разбира, че нещо не е наред… По лицата на екипажа личи, че са обхванати от страх. Всички мълчат. Някой се старае да накара Дейли да престане да разпитва какво се е случило… Но ако около фактите е издигната стена, Дейли ще я събори. Упорит и съобразителен, той знае как да получи отговорите, които никой не иска да му даде. Колкото повече неща открива, толкова по-опасен става залогът…
Беше я виждал в подобно облекло и преди — първия път, когато се срещнаха — в офиса й в НЗИ. Бе свалила лабораторната си престилка, под която носеше дрехи като на жена на средна възраст от предградията — анонимни и скучни. Колкото професионална и естествена беше в лабораторните си дрехи, толкова безуспешни бяха опитите й в гражданските. Всъщност правеше трогателно, но категорично впечатление на малко момиченце, което се опитва да се облече като жена.
— Здравей, Франк! — каза тя, когато го забеляза.
Той се изправи.
— Здрасти…
Гласът му й подсказа, че нещо не е наред.
— Какво има?
Той се замисли:
— Доста е сложно.
Седнаха един до друг на верандата, обкръжени от пролетта. Ани разтвори вестника на коленете си и го погледна.
— Направих някои запитвания според Закона за свобода на информацията — каза Франк. — За експедицията.
— Мислех, че няма да говорим за това.
— Нося някои неща. Аз пък мислех, че трябва да ги видиш.
Тя погледна настрани, раздразнена от нарушаването на споразумението им.
— Знам какво ще кажеш — продължи Франк, — но наистина мисля, че трябва да ме чуеш.
С въздишка и израз на пресилена покорност тя се обърна към него:
— Давай — каза с равен и празен глас.
Той й показа писмото с изключение В(1) (Е, и какво, нямам представа за какво става дума), както и следващото от фонда „Компас“ (Дай да го видя… Кой е Лойд Колп?). Той й каза кой е Колп и обясни за Мелоуз. Тя вече бе заинтересувана, дори загрижена.
— Доктор К каза, че ни финансират от ННФ. Не каза нищо за тази история с „Компас“.
След като прибра документите в куфарчето си, той попита:
— Не знаеше нищо за това, нали?
Устните й се свиха, сякаш щеше да заплаче.
Той посегна към ръката й, но тя се отдръпна и зарови лице в шепите си.
— Надявах се, че можем да поговорим за това, което се е случило в Копървик. За Нийл Глисън. Такива неща.
Тя продължи да притиска очите си и да клати глава. Той видя тъмните петънца по полата й и разбра, че плаче.
— Кой е Нийл Глисън? — попита тя накрая.
— Той те свали от кораба в Хамерфест. Той те натика в колата. Агент на ФБР.
Тя пое дълбоко дъх и стана.
— Трябва да се прибирам.
Франк посегна да я спре, но тя се отдръпна.
— Ани…
— Не мога да говоря за това.
— Виж, Ани, това е новина и е голяма история. Такава история, която хората трябва да научат. Тя не може да изчезне.
Тя се спря пред вратата.
— Знам.
— Тогава защо…
— Не е това, което мислиш.
— Какво?
— Трябва да се прибера.
— Не, чакай малко. Какво говориш? Експедицията е била прикритие. Всеки може да го види. Очевидно е и не е трудно да се установи. Когато ННФ ви отказа субсидията…
Ани клатеше глава.
— … Киклайтър е отишъл при „призраците“
— Не. Не го е направил. Не беше така.
— Добре де, тогава „призраците“ са дошли при вас. Каква разлика има? Въпросът е, че това е изследване на биологични оръжия и затова е незаконно. Не мога да повярвам, че ти участваш в него.
— Не участвам. И не е такова. Не е каквото ти си мислиш.
— Хайде, Ани. Те са те използвали. Аз знам това, но няма да изглежда така пред другите. Говори с мен!
Тя тъжно поклати глава и избърса очите си с опакото на ръката си:
— Не мога…
Извади ключа от чантата си, отвори вратата и направи крачка навътре. Внезапно раменете й се смъкнаха и тя се обърна към него.
— Наистина ми беше много приятно, когато вечеряхме заедно.
След това се разплака, влезе в къщата и заключи.
Франк седеше на бюрото си, потропваше с пръсти и се опитваше да мисли логично. Не можеше обаче да си обясни резервираността на Ани. Какво можеше да направи той? След половин час погледна на екрана задачите, които трябваше да свърши.
1. Да се обадя на Колп
2. Да проверя пътните листове
Първата задача бе упражнение по журналистика. Обаждането на Колп нямаше да го доведе доникъде. Този човек почти сигурно нямаше да говори. Но той бе длъжен да го попита, защото в противен случай адвокатите щяха да скочат срещу него, когато дойдеше време за публикуване. „Защо не му се обадихте? Защо предположихте, че няма да говори?“
Затова се обади на Колп и всичко бе както очакваше.
„Генералът в момента не е в офиса. Можете ли да ми кажете за какво става дума?“
Като всеки добър пазач, секретарката на Колп се опитваше да изсмуче от него някаква информация, защитавайки шефа си.