Конниците на Апокалипсиса
- Автор: Кейс Джон
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Цанчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конниците на Апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Репортерът от „Вашингтон Поуст“ Франк Дейли попада на гореща тема. Но планът му да се присъедини към групата учени в историческата им мисия е осуетен от ужасна буря, която го забавя. Като посреща кораба при връщането му в норвежкото пристанище, той разбира, че нещо не е наред… По лицата на екипажа личи, че са обхванати от страх. Всички мълчат. Някой се старае да накара Дейли да престане да разпитва какво се е случило… Но ако около фактите е издигната стена, Дейли ще я събори. Упорит и съобразителен, той знае как да получи отговорите, които никой не иска да му даде. Колкото повече неща открива, толкова по-опасен става залогът…
Или пък мечки. Ани му бе говорила за мечките, за това как в миньорските селища използвали динамит, за да изравят дупки за погребения — да са толкова дълбоки, че мечките да не могат да стигнат до труповете. Можеше да не са ги направили достатъчно дълбоки. Освен това в Арктика има своеобразно движение на заледената почва, при което някои предмети си пробиват път към повърхността. Спомни си, че Ани му бе разказвала за тази особеност, както и че, ако тези предмети са трупове, ги наричат „изплували“.
Отмина стадион „Кенеди“ и продължи към Капитолия.
Едно от нещата, които Ани му бе казала, че ще проверят на място, бяха циклите на размразяване в областта на постоянно замръзналата земя. Ако труповете са били размразени, когато и да било през последните 80 години, вирусът нямаше да може да бъде възстановен и нямаше да има смисъл от прекарването на труповете в САЩ. Но ако това се бе случило, защо Ани не го каза? Защо беше цялата тази секретност?
Имаше и още една възможност. Вместо да пренесат труповете, Ани и Киклайтър може да бяха решили просто да вземат проби от тях. Тя дори му бе разказала как точно става това — като се използва специален трион, за да могат да се вземат цилиндрични проби от белите дробове и други важни органи.
Проблемът с този вид обяснение бе, че никъде в пътния лист не се споменаваха „тъкани“, медицински инструменти или подобни неща. Проблемът с всички други видове обяснения бе, че те не даваха отговор на присъствието на Нийл Глисън и на участието на фонда „Компас“, както и на начина, по които го бяха изолирали в Хамерфест и след това.
Тази вечер игра футбол на закрито в спортния комплекс в Спрингфийлдс. Всичките му познати бяха там, както винаги, и всички носеха различни тениски. Противникът им бе отбор от испаноговорящи, повечето от тях служители в Световната банка, и всички носеха еднакви екипи — почти униформени — с чорапи до колената! — докато отборът на Франк бе с тениски, които бяха с цвят… нещо тъмно. Повечето от тях.
— Защо казваш, че това не е синьо! В него има нещо синьо.
— Айде, рефере! Сив е. Накарай го да си го смени!
— Не е сив, копеле! Къде виждаш сиво, по-дяволите?!
Мачът завърши наравно и двата отбора се качиха на горния етаж да пият бира и да крещят за другите отбори, които вече играеха отдолу. Както винаги, това беше приятно занимание, защото беше единственото време, когато Франк не трябваше да мисли или поне да мисли за нещо важно. Нямаше „Вашингтон Поуст“, нямаше мисли за баща му, не съществуваха Флечър Харисън Коу, Нийл Глисън и контейнерите с трупове. Само десетина момчета, които правеха нещо, което им харесва. И точно това беше важното.
Тръгна си към десет часа и отиде до паркинга. Чувстваше се добре, което го изненада, защото след като излезе от сградата, си спомни, че е в задънена улица. Нямаше никаква представа какво да прави по-нататък. За Копървик. За Ани. За всички тези неща. Изведнъж това му се стори страшно важно.
Беше обаче прекрасна нощ и той постоя няколко секунди до сааба, за да й се наслади. Някакъв самолет пълзеше около Орион. Франк го гледа известно време и реши, че не може да е самолет. Трябваше да е комета или…
„Паноптикон сателайт корпорейшън“ се намираше в Херндън, само на два-три километра от летище „Дълес“. Тя бе акционерно дружество, което произвеждаше средства за наблюдение — сателитни съоръжения с разделителна способност до 1 метър. Клиентелата му бе смесица от страни от Третия свят, които не можеха да си позволят собствени сателити, компании, разработващи природни ресурси, дружества за опазване на околната среда, селскостопански производители, риболовни компании и медии. Освен всичко друго даваше и много добри метеорологични прогнози.
При тях не беше евтино. Франк се почувства малко виновен, че ще използва пари на фондацията за материал, с който му бе казано да не се занимава. Не беше обаче готов да плаща от джоба си, а работата трябваше да се свърши.
Каза на служителката какво му трябва, даде й координатите на Копървик и датата, на която според него „Рекс Мунди“ бе пристигнал в Еджеоя. Тя въведе информацията в компютъра си, изчака малко и му съобщи:
— Няма проблеми. Ние снимаме архипелага Свалбард два пъти дневно и в момента имаме архив за последните три години.
Двадесет минути по-късно тя се върна с фотография 36 на 48, черно-бяла и все още малко влажна. На горния й ръб бе отпечатана лента с информация за датата, точния час и координатите на заснетото място. Постави я на масата и затисна четирите й ъгъла.