Конниците на Апокалипсиса
- Автор: Кейс Джон
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Цанчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конниците на Апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Репортерът от „Вашингтон Поуст“ Франк Дейли попада на гореща тема. Но планът му да се присъедини към групата учени в историческата им мисия е осуетен от ужасна буря, която го забавя. Като посреща кораба при връщането му в норвежкото пристанище, той разбира, че нещо не е наред… По лицата на екипажа личи, че са обхванати от страх. Всички мълчат. Някой се старае да накара Дейли да престане да разпитва какво се е случило… Но ако около фактите е издигната стена, Дейли ще я събори. Упорит и съобразителен, той знае как да получи отговорите, които никой не иска да му даде. Колкото повече неща открива, толкова по-опасен става залогът…
Съжаляваме, че Фондацията не е в състояние да удовлетвори Вашата молба за субсидия (Вх.№ 96–14739).
Ако приоритетите за изследвания се променят или се освободят допълнителни средства…
И тук нищо ново.
Следващият лист бе също писмо, но по-скорошно. С дата 17 февруари 1998 г. то бе адресирано до директора на ННФ и подписано: „С най-добри чувства“. Но това бе всичко. Нищо друго не можеше да се разчете, защото всеки ред от текста, както и главата на бланката, бяха заличени с дебел черен флумастер. В полето редакторът бе написал В(1).
Бинго!
Дори и без да гледа обяснителните бележки, Франк знаеше, че изключението В(1) се отнася до въпроси, свързани с националната сигурност. Това потвърждаваше предположението му, свързано с присъствието на Нийл Глисън в Хамерфест — че в експедицията до Копървик има нещо повече от „чиста наука“.
Това на свой ред обясняваше внезапната недостъпност на Киклайтър, както и нежеланието на Ани да обсъжда Копървик и това, което се е случило там. Ако това бе въпрос, свързан с националната сигурност, вероятно ги бяха накарали да положат клетва за запазване на тайната.
Но защо? Предложението за отпускане на субсидия беше пред него, в пълен текст, без нито една дума да бъде съкратена. В него се описваха всички аспекти и цели на експедицията. Това бе всичко, заради което бе формирана тази експедиция. Тогава какъв бе смисълът на клетвата за запазване на тайна — освен ако нямаше нещо друго, което да не е включено в предложението?
Франк се вгледа в почерненото писмо. Можеше да е изпратено отвсякъде: ФБР, ЦРУ, Пентагона — нямаше как да разбере.
Раздразнено извади последния лист от пакета — също бе писмо от 23 февруари 1998 г. и също бе адресирано до директора на ННФ.
В три кратки изречения авторът му благодареше на директора за помощта и съобщаваше, че фондацията е „радостна да съобщи, че е решила до подкрепи експедицията на Киклайтър-Адеър до Копървик“. Писмото бе подписано.
Искрено ваш,
А. Лойд Колп
изп. дир.
Франк се вгледа в главата на бланката:
ПОПЕЧИТЕЛСКИ ФОНД „КОМПАС“
Офисите му бяха на „Маклейн“, което бе на около три светофара от ЦРУ. Което, разбира се, още не означаваше нищо. Или поне не бе задължително да означава нещо.
Кой обаче беше А. Лойд Колп? Какъв беше бил преди да стане управител на фонда „Компас“?
Облегна се на стола си и разположи на масата пред себе си всички писма, подредени по хронологичен ред. Първо, отказът на ННФ на предложението на Киклайтър. След това минава година и половина и внезапно някой от разузнавателната общност се включва. Как — не знаем. С каква цел — също не знаем. Но се включва. Седмица по-късно в ННФ пристига писмо, с което се благодари на директора й за помощта му (каква помощ?) и се обявява решението фондът да подкрепи експедицията.
Второто писмо свързано ли бе с третото? „Човек никога не знае…“
„Ето така се полудява — помисли си Франк. — Все едно да се опитваш да наредиш пъзел, като ти липсват половината части.“
Погледна към тавана. Вентилаторът бавно се въртеше. След това погледът му падна върху календара до телефона. Дните, в които бе ходил да бяга, бяха отбелязани с кръгчета. Може би трябваше да отиде да потича, но…
Нямаше настроение за това. Небето бе помрачняло и си личеше, че скоро ще завали. Въпросът беше само кога. Той седна на бюрото си и включи компютъра.
Все още имаше достъп до Нексис, благодарение на „Поуст“ (или по-точно благодарение на способността си да хакне паролата от компютъра в офиса си). Радваше се на това, защото тези услуги бяха изключително скъпи, а Интернет не беше достатъчно добър заместител. Ако трябваше да използва Интернет, за да намери нещо за фонда „Компас“, вероятно щеше да му се наложи да прерови океан от информация преди изобщо да може да се ориентира.
С Нексис влизаш веднага в центъра — и само в центъра — на нещата.
Базата данни беше огромна. В нея бяха вкарани почти всички вестници и други периодични издания в света от „Таймс“ до „Джърнъл оф роботикс“ през последните двайсет или трийсет години. Всичко, което трябваше да направи, беше да избере тази част от базата данни, която му е нужна („Новини“) и да напише ключовете фрази за търсене: Фонд „Компас“ и фондация.
Тридесет секунди по-късно пред него имаше списък на всяка статия, в която се съдържаха тези фрази.
Имаше единадесет позовавания — започваха от 1981 година. Няколко от тях бяха повторения или препечатки от информационни агенции. Важната информация обаче се свеждаше до факта, че фондът „Компас“ е основан от дарението на Дж. Кендрик Мелоуз — „консервативен филантроп“.