Накратко, има съмнения и вътрешна раздвоеност, играта е въпрос на живот, за момента е най-големият проблем на съществованието му и той в никакъв случай не възнамерява да облекчи терзанията си чрез благосклонни душевни пастири или да ги омаловажи чрез приветливо отвличащи учителски усмивки.

Естествено Кнехт би могъл да направи основа на своето изследване всяка една от десетките хиляди вече играни и от милионите възможни игри на стъклени перли, знае това, но тръгва от онази, случайната, създадената в един ученически курс по схема, комбинирана от него и другарите му. Това е играта, при която за пръв път той схваща смисъла на всички игри на стъклени перли и съзнава, че е призван за играч. През тези години една схема на играта, записана с обичайната за него стенография, го придружава постоянно. В обозначенията, ключовете и сигнатурите, в абревиатурите на езика на играта тук са вложени формули от астрономическата математика, принципът на формата на една стара соната, едно изказване на Конфуций и тъй нататък. Читателят, който навярно не познава играта, би могъл да си представи една такава схема, подобна на схемата на шахматна партия, само че значението на фигурите и възможностите за техните взаимоотношения и влияния едни върху други многократно да се умножат мислено и на всяка фигура, всяко положение и всеки ход да се припише едно по-реално, свързано именно чрез този ход, конфигурация и тъй нататък символично очертавано съдържание. Студентските си години Кнехт посвещава не само на задачите, обхванати в плана на играта, съдържанията, принципите, произведенията и системите, които изучава най-точно, но в процеса на това учение изминава пътя през различните култури, науки, езици, изкуства и столетия; не по-малко той се посвещава и На непознатата за неговите учители задача по тези обекти да изучи най-точно системата и възможностите за изразяване на цялото изкуство на играта на стъклени перли.