Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
Там с трезв и силен език, без излишни украшения и ораторски похвати — език на хора, които, знаейки какво казват, излагат ясно нещата, защото ги разбират добре — полковник Хендън разказа за закоравялата омраза на хер Шулце към Франция, към Саразен и неговото дело, за страхотните приготовления, за които съобщаваше „Ню Йорк Херълд“, предназначени да унищожат Франсвил и обитателите му.
„Тъкмо тези обитатели трябва да изберат решението, което смятат за най-добро — продължи той. — Много хора, лишени от родолюбие, може би биха предпочели да отстъпят земята си и да оставят нашествениците да завладеят новата им родина. Но полковникът беше предварително уверен, че такива малодушни предложения няма да намерят отглас сред съгражданите му. Хората, които са разбрали величието на целта, преследвана от основателите на образцовия град, които са приели неговите закони, са по необходимост сърцати и умни хора. Искрени представители и радетели на напредъка, те ще направят всичко, за да спасят този безподобен град, славен паметник на изкуството да подобряваш съдбата на човека! Техен дълг е следователно да отдадат живота си за каузата, на която са носители.“
Безкраен залп от ръкопляскания посрещна тази реч.
Много оратори подкрепиха становището на полковник Хендън.
Доктор Саразен изтъкна тогава необходимостта да се образува неотложно Съвет за отбрана, който да вземе всички бързи мерки, като се заобиколи с необходимата за военните операции тайна. Предложението беше прието.
По време на заседанието един член на Гражданския съвет предложи като уместно да се гласува временен кредит от пет милиона долара за първите мероприятия. Всички с вдигане на ръка одобриха мярката.
В десет часа и двадесет и пет минути митингът свърши и жителите на Франсвил, избрали водачите си, се канеха да се разотидат, когато се случи неочаквано произшествие.
На трибуната, току-що освободена, се изправи един непознат, извънредно странен на вид.
Този човек изникна като по магия. На енергичното му лице личеше страшна възбуда, но държанието му беше спокойно и решително. Дрехите му, полепнали по тялото и изцапани от тиня, и окървавеното му чело показваха, че наскоро е минал през страшни изпитания.
Щом го зърнаха, всички се спряха. С властно движение на ръката непознатият накара всички да се заковат на място и да млъкнат.
Кой беше той? Откъде идеше? Никой, дори доктор Саразен, не помисли да го запита.
Скоро всички се вгледаха в него.
— Току-що се измъкнах от Щалщадт — рече той. — Хер Шулце ме осъди на смърт. Бог позволи да дойда при вас тъкмо навреме, за да се опитам да ви спася. Аз не съм непознат на всички тук. Моят многоуважаван учител доктор Саразен ще може да ви каже, надявам се, че въпреки външността ми, която ме прави неузнаваем дори за него, вие може да имате известно доверие в Марсел Брукман!
— Марсел! — извикаха едновременно докторът и Октав.
И двамата се спуснаха към него.
С ново движение на ръката непознатият ги спря.
Беше наистина Марсел, спасен по чудо. След като отмахна решетката на канала, тъкмо когато падаше почти задушен, течението го беше повлякло като безжизнено тяло. Но за щастие тази решетка затваряше самия укрепен пояс на Щалщадт и след две минути Марсел бе изхвърлен навън, върху брега на реката, свободен най-сетне, ако само оживееше!
Дълги часове смелият младеж остана проснат неподвижно всред тази мрачна нощ в пустото поле, далеч от всяка помощ.
Развиделяваше се, когато се свести. Тогава си спомни!… Беше най-сетне вън от проклетия Щалщадт! Не беше вече пленник. Всичките му мисли се съсредоточиха върху доктор Саразен, неговите приятели, неговите съграждани!
— Те! Те! — извика той тогава.
С върховно усилие Марсел смогна да се изправи пак на крака.
Десет левги го отделяха от Франсвил, той трябваше да върви десет левги без железници, без кола, без кон през тази комай изоставена равнина около свирепия Град на стоманата. Тези десет левги той измина, без да почива ни миг, и в десет часа и четвърт достигна първите къщи на доктор Саразеновия град.
Афишите по стените му обясниха всичко. Той разбра, че жителите са предупредени за опасността, която ги заплашва; но разбра също, че те не знаят ни колко е близка тази опасност, ни главно от какво странно естество може да е тя.
Катастрофата, замислена от хер Шулце, трябваше да настъпи тази вечер в единадесет часа и четиридесет и пет… Беше десет часът и четвърт.
Оставаше му да направи последното усилие. Марсел прекоси града на един дъх и в десет часа и двадесет и пет минути, тъкмо събранието да се разотиде, той се изкачи на трибуната.