Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
В този момент изглеждаше досущ като нейния Морски вълк. Мъж, преследван от миналото си и търсещ… Какво? Душевен мир? Спасение?
Серенити смръщи чело. Изведнъж бе осъзнала, че още не знае какво търси той. Бе й признал, че гневът му е угаснал. Беше унищожил Уинстън. Какво му оставаше? Какво в крайна сметка оставаше от един пират, превърнал се в патриот?
— Какво очакваш от живота? — попита с интерес тя. — Нима смяташ да прекараш остатъка от дните си, като освобождаваш пленени от британците американски матроси? Или има още нещо, което искаш?
Морган въздъхна.
— Избягвам да си задавам подобни въпроси. Сигурно ще стана като Барни — ексцентричен дядка с мършава стара птица на рамото.
Серенити неволно се усмихна. Морган я погледна изпитателно.
— А ти какво ще кажеш за себе си?
Усмивката й угасна и тя въздъхна. Желанията й бяха безсмислени. Освен писането, имаше още само едно нещо, което й изглеждаше важно и съществено. Ала знаеше, че то е също толкова илюзорно и невъзможно като желанието й да направи писателска кариера.
— Винаги съм искала да имам деца — призна тя, макар че в гърлото й бе заседнала буца. — Две момчета и две момичета.
— Защо тогава не си се омъжила?
Серенити избухна в горчив смях.
— Кой би се омъжил за такава като мен? Забрави ли моите смешни бунтовни идеи? Кой мъж би живял с боркиня за правата на жените?
Морган поклати глава. Всеки мъж, надарен със здрав разум, би се примирил с такава жена. Но не можеше да и го каже гласно. Това признание би й вдъхнало надежди, че за двама им може да има бъдеще. Не биваше да забравя, че тя е безгрижна мечтателка, която го е превърнала в героична легенда. Не смееше да каже нещо, което да остави у нея впечатлението, че би могла да го спечели за себе си.
Веднъж вече бе направил тази грешка, с друга жена, и не искаше да я повтори.
За разлика от Серенити той беше реалист. Отдавна, много отдавна се бе отказал от глупавите мечти.
Въпреки това плъзна пръсти по меката й буза и мълчаливо си пожела да може да промени живота си. Да заличи миналото.
— Даваш ли ми дума, че никога няма да напишеш статия кой съм в действителност? — попита той, като напразно се стараеше гласът му да звучи твърдо.
Очите й засвяткаха дяволито и той потръпна от лошо предчувствие.
— Само ако ми обещаеш нещо — заяви категорично тя.
Морган разбра, че няма друг изход.
— Всичко, каквото поискаш.
— Искам да ме качиш в коша на мачтата.
10
— Какво? — попита Морган, шокиран от това неочаквано искане.
— Чу ме, капитане — отговори дръзко тя и свали ръката му от бузата си. Наклони глава настрани и го погледна. — Ще скрия историята ти от света, ако ме качиш в коша на мачтата.
Морган не можа да удържи смеха, който се надигна в гърдите му.
— Това е най-невероятната глупост, която съм чувал някога. Следващия път ще поискаш да станеш капитан! Да имаш собствен кораб. — Изпухтя презрително и продължи: — Но защо да спреш дотук? Защо направо не поискаш да станеш президент на колониите?
Очите й се присвиха в предупредителни цепки.
— Трябва ли да ти напомням, че е имало жени, които са управлявали платната по-добре от мъжете? Ан Бони и Мери Рийд се сражавали по-смело от мъжете, когато били изненадани заедно с Калико Джак. И когато го посетила в затвора, Ан Бони му казала: „Съжалявам, че те виждам тук, Джак, но ако се беше бил като мъж, сега нямаше да увиснеш на въжето като куче!“
Морган се засмя още по-силно.
— Откъде знаеш тази история?
— Прочетох я в една от книгите на татко — отговори триумфално тя.
На лицето му отново се появи нахалната усмивка, която я вбесяваше.
— Ако някой ден се запознаеш с жената на Джейк, съветвам те да не й разказваш тази история, защото ще ти откъсне главата.
Думите му я объркаха.
— Защо, за бога?
— Защото тя случайно им е внучка и не понася да разказват лъжи за любимата й баба. Особено когато говорят, че Ан Бони била грозна. — Усмивката му угасна, той се покашля и продължи: — Колкото и да ми е неприятно, трябва да призная, че що се отнася до жените, които носят мъжки дрехи и стават моряци, имаш право. — Като видя, че тя се кани да отговори самодоволно, той побърза да добави: — Имай предвид обаче, че никоя от тях не е била добре възпитана млада дама от изискано семейство. Повечето са били проститутки или авантюристки, избягали от къщи. Наистина ли искаш да те приемат в този специален кръг?
Серенити се отдели от него и отиде до прозореца, за да погледне навън. Лекият бриз погали лицето й. Морският въздух беше прекрасно свеж. А тя желаеше толкова много неща, които никога нямаше да постигне.