Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
Морган не отговори.
— Какво ще кажете да постоя тук и да…
Той й хвърли поглед, който я накара да се разтрепери и да замълчи.
Е, добре, каза си тя, обзета от внезапна решителност. Ще го последва и ако той посмее да й причини болка, ще го накара да съжалява, че се е родил.
Точно така. Ще му даде да разбере.
Най-лошото, което може да й се случи, е някоя кървяща рана. Тогава тя ще му отговори със същото. Сладко отмъщение.
Морган я отведе в каютата си и й отвори вратата да влезе първа. Серенити се стараеше да изглежда спокойна — наистина се стараеше. Ала въображението й се беше развихрило и рисуваше картини, една от друга по-страшни. Морган разполагаше с безброй възможности да й затвори устата.
Той затръшна вратата със зловещ трясък.
Погледът му се плъзна към завесите и тя видя как стисна зъби. На бузата му заигра мускулче. Ледена тръпка пропълзя по гръбнака й и тя попита дрезгаво:
— Вече не ми се сърдите за нарязаното платно, нали?
Погледът му беше в състояние да разтопи айсберг.
— Гневът ми срещу вас е толкова голям, че… — Гласът му затихна и изчезна напълно. Разтърси глава, сякаш трябваше да отхвърли някакви грозни мисли, и се заразхожда напред-назад.
Серенити изпита чувството, че е умряла и очаква Свети Петър да произнесе присъдата си. Времето се проточи непоносимо. Морган продължаваше да ходи напред-назад, ботушите му скърцаха зловещо по пода.
Прозорците на каютата бяха отворени, завесите, които бе ушила през нощта, се полюляваха от лекия бриз. Серенити се премести по-близо до вратата. Може би ще успее да се измъкне, ако той…
— Е, добре, мис Джеймс — заговори най-сетне Морган и я стресна, — ще направя нещо, което не съм правил никога досега.
Серенити се приготви да избяга.
— Ако съдя по историите, които съм чувала, капитане, няма абсолютно нищо, което Мародера вече да не е правил. Разказвали са ми даже, че много обичате да закусвате с бебета и малки деца.
Морган изръмжа заплашително.
— Ако веднага не си затворите устата, мога да се изкуша да ви сервирам на екипажа за вечеря. — Стисна заплашително в юмруци силните си ръце, и спря пред нея, сякаш трябваше да събере мислите си.
Пътят за бягство през вратата беше отрязан и тя нямаше друг избор, освен да вдигне поглед към него и да се вгледа в гневно святкащите очи.
Когато заговори отново, гласът му беше тих, но въпреки това изпълни пялата каюта.
— Много добре знам какво мислите сега.
— Че вие сте пират, който само след миг ще ме убие? — предположи тя, преди да е успяла да се удържи.
Думите й го накараха да се отпусне. Поне малко. Устните му се извиха в подобие на усмивка, погледът му стана по-мек.
— Добре де, ще призная, че знам приблизително какво си мислите.
Не знаейки дали да се чувства облекчена, или да се хвърли към вратата, тя попита:
— И какво си мисля?
— Не ме прекъсвайте.
При тази рязка заповед Серенити се вцепени. Беше глупаво да настоява, но междувременно двамата бяха стигнали до точка, в която тя вече нямаше какво да губи. Освен това не беше от хората, които очакват търпеливо да чуят присъдата си. Той беше длъжен да й каже каква съдба я очаква.
— Защо да не ви прекъсвам? Разберете, господин пиратски капитан, аз имам право да узная какво възнамерявате да правите с мен. Или това е част от мъчението — да оставите жертвата в неизвестност?
Морган отново се скова.
— Както вече казах — започна отново след малко, без да обърне внимание на въпроса й, — установявам, че не знаете какво да правите с информацията, която получихте днес. Но трябва да разберете съвсем точно какво сте чули.
— Онова, което чух — изрече тя с треперещ от страх и болка глас, — е, че човекът, когото смятах за американски герой, в действителност е подъл, граблив пират и убиец, който не зачита човешкия живот повече от… повече от…
Морган я хвана за раменете и тя усети, че много му се иска да я раздруса.
— Вие изобщо нямате представа какви неща съм видял. — Гласът му беше толкова остър, че можеше да разреже желязо. — Да, бях пират — преди много време. Няма да отричам, няма да се оправдавам. Бях млад, изпълнен с гняв и отчаяние. Три неща, от които се получава смъртоносна смес. Исках да проливам британска кръв, исках да убия смъртния си враг.
— И бяхте готов на всичко, за да постигнете целите си.
— Да.
Сърцето й се разкъса на още по-дребни парченца. Значи беше вярно. Той беше Мародера.
Въпреки това част от нея все още се надяваше той да отрече. Да й заяви, че никога не е убивал никого, не е нападал кораби, които не са го заслужавали. Че е омесен от същото тесто като нейния измислен герой. Че той, Морган Дрейк, никога не е лъгал, не е насилвал, не е…