Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
Серенити се зарадва, че не бе свалила дрехите на брат си, преди да си легне. Морган запали фенер и го вдигна над главата си, за да освети каютата.
— Нали ти казах да заключваш вратата! — В гласа му прозвуча укор.
— Забравих, съжалявам.
Вместо да я изгледа злобно, както очакваше, той се усмихна.
— Този път по изключение се радвам, че не си ме послушала.
Взе ръката й и когато усети натиска на мазолестата му длан върху пръстите си, в тялото й нахлу странна топлина. Единствените шумове, които се чуваха, бяха тихото плискане на вълните и туптенето на сърцето й.
Морган я изведе на палубата. Духна фенера и посочи към небето. Погледът на Серенити проследи посоката на ръката му и тя спря да диша. По небето искряха хиляди звезди. Ала още по-възхитителен беше дъждът от искри, който се изсипваше от облаците. Серенити имаше чувството, че наведнъж падат стотици звезди. През целия си живот не беше виждала нещо толкова прекрасно.
— Невероятно е — прошепна задъхано тя.
— Знаех си, че ще ти хареса.
— Какво е това?
— Старите моряци го наричат звезден танц. Не се случва често.
— Приказно е — прошепна тя. — Радвам се, че ме събуди.
Усмивката му стана още по-широка. Серенити отново се загледа към звездите, които искряха и падаха. Наистина беше зашеметяващо.
Морган отново улови ръката й и я поведе към мястото, където беше опънал одеяло с малка среднощна вечеря. Като я видя, Серенити се смути.
— Какво е това? — попита с известно недоверие.
Морган вдигна рамене.
— Кой казва, че не бива да прекараме една спокойна вечер заедно?
— Официалната клюкарка на града, мисис О’Трейди — ако беше тук. И аз също, капитане. Доколкото разбирам, не сте мислили само за звездите.
— И какво, ако призная, че е така?
При звука на дълбокия му глас дъхът й спря.
Колко лесно би било да се поддаде. И с какви страшни последици. Тя прехапа долната си устна и си напомни за Частити и за всички ужасни неща, които хората говореха за нея, след като я бяха видели сама с обожателя й край езерото. Тя не бе направила абсолютно нищо и въпреки това градските клюкарки я осъдиха най-строго.
Въпреки тази вразумяващи мисли Серенити не успя да спре настойчивия глас в главата си, който й нашепваше, че една нощ в обятията на Морган ще я компенсира пребогато за цената, която щеше да плати.
Ох, де да беше толкова просто! — каза си горчиво тя.
Трябваше да му даде единствения възможен отговор.
— Тогава трябва да ти кажа, че си губиш времето.
Морган остави фенера на палубата, застана съвсем близо до нея и прошепна в ухото й:
— Наистина ли, Серенити?
Изкусителният тон на гласа му изпрати сладки тръпки по тялото й.
„Целуни ме, Морган! Моля те, само една целувка, После ще се върна в каютата и ще заключа вратата, за да се озова отново в онзи сигурен свят, където никой не може да ми стори нищо. Там никой няма да ми се подиграва, че се отдавам на безумни мечти по теб.“
— Ти си невероятна жена. — Той приглади косата й назад и отмахна плитката от рамото й.
Бягай, Серенити! Скрий се в каютата си, преди да е станало късно.
Но вече беше много късно.
Тя не беше в състояние да се помръдне от мястото си. Като агне, паднало в смъртоносния капан на вълка, беше хипнотизирана от гласа му, омагьосана от докосването му.
— Любопитна жена. — Той застана зад нея и тя усети дъха му в тила си. Дългите му пръсти се плъзнаха по бузата й. — Аз съм почти сигурен, че отдавна се питаш какво става между мъжете и жените. Защо им забраняват да остават насаме…
— Никога не съм се питала.
Гърленият му смях отекна в ушите й.
— Не умееш да лъжеш.
Изведнъж ръцете му се увиха около нея. Притисна я силно до гърдите си и сложи брадичка върху главата й. Прегръдката му я накара да изпита чувствена радост и тя пожела да се изгуби в този кратък миг блаженство.
Морган вдигна ръка и отново помилва бузата й. Никога през живота си не беше усещала толкова прекрасна милувка, дощя й се този миг да продължи цяла вечност. Само магията на нощта е виновна за чувствата, които пламтят в тялото ми, каза си виновно тя. Гледката на танцуващите звезди, меките движения на вълните, тихият шепот на вятъра, който милваше тялото й в ритъма на ръката му — всичко това не беше реално. То беше илюзия. Същата илюзия, която в началото хранеше за него.
Морския вълк не беше нейният благороден принц. Той беше мъж с черно минало. Минало, което можеше да му струва живота, ако го разкриеха.
Да, това беше аргументът, който щеше да употреби, за да защити сърцето си. Аргумент, с който щеше да го отблъсне от себе си.