Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
Морган отново се изсмя горчиво.
— Алчността. Щом разбрах колко пари мога да спечеля като пират, вече не можех да устоя. Бях опитал с честен труд, но всичко, което можех да покажа, бяха мазолести ръце и нашарен от камшика гръб. Като пират обаче…
Е, поне изглежда смутен и виновен, оправда го веднага тя.
— Само за шест месеца спечелих достатъчно пари за собствен кораб.
— И стана Мародера.
— Ужасът на Седемте морета — уточни той с лека ирония в гласа.
— Как можеш да се шегуваш с такива неща? — попита стъписано тя.
Това го накара да стане отново сериозен.
— Да, знам, не е смешно. Но се утешавах с това, че не изправях хората до стената и не ги разстрелвах. Гонех само британци и корабите на Исая Уинстън. Тогава всичко ми изглеждаше оправдано. Особено след като най-сетне намерих сестра си.
Серенити се опита да си представи живота на сестра му, но не можа.
— Барни ми разказа какво й е причинил Уинстън — призна тихо тя.
Морган потрепери и сведе глава.
— Не можеш да си представиш как изглеждаше, когато я намерих. Какво й бяха причинили… Моля се на бога никога да не преживееш ужасите, на които е била подложена сестра ми.
Серенити протегна ръка да го докосне. Той покри студената й длан с топлите си пръсти и я притисна леко. По кожата й се разля топла тръпка.
— Нападах всеки британец, когото срещах — продължи той с въздишка. — Принуждавах го да се бие с мен дори когато искаше да избяга. Не се гордея с това, което правех. Тогава не бях господар на гнева си.
Поклати глава, помълча малко и продължи:
— Днес знам, че всеки един от моряците на английските кораби е имал семейство. Всяка нощ се моля да не съм тласнал семействата им към мизерия. Дано нито една жена не е преживяла онова, което трябваше да изстрада Пенелопе.
Пак замълча, но лекият натиск на ръката й го накара да заговори отново:
— Пенелопе беше окончателно прекършена от живота, който е била принудена да води. — Гласът му се пресече. — От момента, в който я видях, исках само кръв. Обвинявах британците, че са ме купили и са ми попречили да закрилям Пенелопе. Обвинявах Уинстън в егоизъм и алчност. Обвинявах себе си, че не съм намерил сестра си по-рано. Не можеш да си представиш колко омраза бях натрупал в сърцето си. Достатъчна да задуши в зародиш всеки порив на почтеност и на милост. По времето, когато бях завладян от див гняв и омраза, се роди Мародера, когото познаваш от хорските приказки.
Серенити пое дълбоко въздух, за да почерпи сили. Значи историите на хората са били верни.
— И тогава ти…
— Да, бях безскрупулен — прекъсна я той и в гласа му звънна омраза към себе си. Очевидно се опитваше да сподели чувствата си с нея и се учудваше на откровеността си. Явно не беше свикнал да общува по този начин с друг човек, камо ли с жена. Ръката му стискаше нейната толкова силно, че пръстите й изтръпнаха. Въпреки това не се отдръпна.
— Кога престана?
— През войната. Вече бях унищожил много от корабите на Уинстън. Омразата и гневът постепенно се уталожиха, по-точно, притъпиха се от безполезността на деянията ми. Тогава закопнях да се освободя от миналото. Реших да погреба Мародера и си издействах от Колониите писмо с разрешение да нападам британски кораби.
Той замълча, но не пусна ръката й. По лицето му личаха дълбоки чувства, в зениците му светеше горчивина.
— Каква ирония, нали? — продължи с дрезгав глас. — В действителност нищо от онова, което правех, не се промени, само движещите сили. Вместо да нападам чуждите кораби, за да се обогатя, споделях печалбата с новото правителство.
— Но аз си мислех…
— Знам, знам. — Той протегна ръка и я помилва по бузата. Погледът му омекна, когато я погледна в очите, и тя откри в лешниковите зеници искрено възхищение.
Нещо горещо припламна дълбоко под корема й, в част от тялото й, за чието съществуване не беше подозирала досега. Дълбока, теглеща болка.
— Ти, скъпа моя Серенити, си мечтателка. Реалността е много далече от онова, което пишеш. Единствената разлика между пират и упълномощен капитан е, че пиратът печели повече.
— Не си прав — възрази решително Серенити. — Разликата между пират и упълномощен капитан е в начина на действие. Пиратът не взема пленници. След него не остават оцелели.
— Аз не го виждам по този начин. Убеден съм, че ти не знаеш достатъчно, за да даваш такава оценка.
— Може би, но въпреки това…
Той сложи пръст на устните й, за да задуши протестите.
— Чуй ме, Серенити. Не можеш да вървиш през света и да оценяваш хората с произволни критерии, създадени от самата теб. Мъжът, когото си описала в статията си, е нереален. Това не съм аз. На света няма такъв човек.