Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
Да бъде до нея по време на болките, когато тя ражда сина им.
— Моля те, Серенити, не ме отпращай. — Гласът му трепереше издайнически. — Върнах се, защото имам нужда от теб. Искам ти и аз… и Никълъс… да живеем заедно. Да си построим къща и… и да си направим плантация като Джейк. Може даже да отворим магазин…
Хвана ръката й и я стисна до болка.
— За мен вече не е важно къде ще живея. Искам само да съм с теб, Серенити. С теб и с Никълъс — завинаги. — Притисна ръката и до гърдите си, треперещ от страх, че тя ще го отпрати. — Моля те, кажи да.
Серенити пое дълбоко въздух и вдигна глава към тавана, сякаш се надяваше на подкрепа от небето. Когато го погледна, в очите й се бореха гняв и смях.
— Разбира се, че казвам да, пирате мой. Бих ли могла да кажа нещо друго?
ЕПИЛОГ
— Мамо!
Когато Никълъс се втурна като вихър в стаята й, Серенити спря да пише и вдигна глава.
— Моля те, кажи на Майкъл да си ми върне корабчето!
— Не съм пипал глупавия ти кораб — отговори сърдито Майкъл, очарователно осемгодишно хлапе, което провря глава през вратата. — Барни и Елизабет го взеха и слязоха при езерото.
— Така ли? Тогава защо не ми каза, като почнах да го търся? — разсърди се още повече Никълъс.
— Защото не ме попита. Веднага ме обвини, че аз съм го взел.
— Момчета! — намеси се предупредително Серенити. — Аз ви обичам много, но в момента се опитвам да работя.
— Извинявай, мамо! — извикаха в един глас двамата.
— Трябваше да ми кажеш — изръмжа Никълъс и бутна Майкъл към вратата.
— А ти трябваше да ме попиташ.
Серенити се засмя и поклати глава. Трите й деца бяха прекрасни, но понякога бяха цяло мъчение.
Тъкмо когато отново събра мислите си, на вратата отново се почука. Отчаяна, тя вдигна поглед.
— Кой е пък сега?
Този път на прага застана Морган.
Даже след десет години брак изглеждаше прекрасно.
— Какво искаш пък сега? — попита тя с леко предизвикателен тон.
Той влезе в стаята, скрил ръце зад гърба си.
— Имам изненада за теб.
— Изненада ли?
— Да.
Сложи на писалището й книга. Серенити прочете заглавието и извика изненадано:
— Моята история!
Усмивката му стана още по-широка.
— Миналото лято, когато бях в Ню Йорк, се срещнах с един издател.
— И си му дал разказите ми? Без да ми кажеш нищо? Защо?
— Защото исках да видя лицето ти. Най-прекрасното на света.
Серенити избухна в смях.
— Освен това — добави Морган и вдигна рамене, — ще ти призная, че ми харесва да съм увековечен в книга.
Серенити помилва нежно позлатените букви на подвързията.
„Приключенията на Морския вълк.“
— Даже и името ми е на корицата — прошепна тя и в гърлото й заседна буца. — С. С. Джеймс.
Морган я помилва по бузата и сведе глава към купчината листове на писалището.
— Над какво работиш сега?
— Не ме питай.
Той извъртя очи.
— Надявам се, че не си измислила някоя нова обществена реформа…
— Измислила? Скъпи мой, да знаеш, че един ден… — Устните му завладяха нейните и тя замлъкна.
— Има само едно място, където искам жена си — прошепна страстно той, — и то е спалнята. Имате ли нещо против да поработим над четвъртото си дете, мисис Дрейк?
Серенити прехапа устни.
— Посред бял ден ли, капитан Дрейк?
— Вчера беше готова да започнем от сутринта.
И преди да е успяла да протестира, той я грабна на ръце и я изнесе от стаята.