Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
И за какво?
За да осигури мир на душата си.
Зловещата ирония на живота му не преставаше да го измъчва! Копнееше за мир, а попадна в ад, по-страшен от всичко, което можеше да си представи.
Това беше причината да започне да освобождава американците, отвлечени от британските офицери и принудени да служат на корабите им. Искаше да ги предпази от грешката, която бе направил самият той. Спасяваше ги, преди да намерят начин да разрушат живота си с омраза и отмъщение.
— Морган?
Малката й ръка върху неговата беше толкова утешителна. За първи път се обръщаше към него на малко име и то прозвуча като нежна милувка. Буквално усети как стената, която бе издигнал около сърцето си, рухва.
— Моля те, Серенити — прошепна отчаяно, — не искай да ти причинявам болка.
„Никога не бих си простил, ако те разстроя.“ Виждаше страха в очите й. Как да я накара да разбере? Дори самият той не разбираше защо е извършил всички онези страшни неща.
Толкова му се искаше да може да върне времето. Да промени миналото си. Да преживее отново деня, когато издигна на кораба си „Джоли Роджър“.
— Ако напишеш тази история, Серенити, ще унищожиш много хора — обясни просто и отново въздъхна. Привлече я към себе си и я притисна до гърдите си с такава сила, че тя изохка. Не беше сигурен защо, но се нуждаеше от утешителното й присъствие. Искаше да усеща тялото й до своето.
Усещането беше прекрасно. Женските й закръглености пасваха перфектно към неговата мъжка твърдост.
Ако се появеше златната рибка и обещаеше да му изпълни едно желание, щеше да поиска да я е срещнал като друг мъж. Абсолютно различен от него. Мъж, който живее на сушата и има възможност да й направи предложение. Ала той бе разрушил завинаги възможността да живее живота на обикновените хора. Беше останал твърде дълго в морето, а всички знаеха, че старите моряци не живеят щастливо на сушата. Повечето слизаха там и умираха. Умираха от безделие и скука.
Серенити едва дишаше в здравата му прегръдка, но това не я притесняваше. Незнайно по каква причина, тя се наслаждаваше на властните му ръце, вдишваше жадно миризмата му, притискаше се до тялото му.
В този миг осъзна, че не би могла да причини болка на Морган. Никога нямаше да напише тази история. Макар че тя със сигурност беше най-страхотната история, която би могла да публикува във вестника. Но цената беше твърде висока.
За разлика от Морган тя нямаше да продаде сърцето си, за да постигне една нереална мечта.
— Искам само да знам защо — прошепна до гърдите му тя. — Обещавам, че няма да разкажа на никого какво съм узнала.
Морган издаде дрезгав звук, почти като смях.
— Съвсем честно — ще можеш ли да запазиш мълчание?
— Да, ако разбера защо.
Морган опря буза в косата й. И направи нещо невероятно — започна да се оправдава пред нея.
— Никога не съм имал намерение да стана пират, Серенити. Искам да го знаеш. Дори в най-лудите си мечти не съм си помислял, че ще извърша престъпленията, които извърших по-късно. — Нави на пръстите си една блестяща къдрица от косата й и продължи: — След като избягах от британския кораб, се наех на една малка френска шалупа и цяла година работих като роб. Пестях всяка спечелена стотинка, за да мога да плащам на хората, които бях наел да търсят сестра ми. Исках, когато я намеря, да имам много пари, за да й осигуря добър живот. Но не можах да спестя достатъчно. Не можах да спестя почти нищо. Едва успявах да плащам редовно на частните детективи, а малкото, което оставаше…
Сърцето на Серенити се сви от болка. Лицето на Морган изразяваше дълбока мъка. Тя бе видяла със собствените си очи колко е тежка работата на моряка. Морган е бил почти момче, когато е излязъл в морето.
Той я пусна и отстъпи назад.
— Един ден — тъкмо плавахме в Карибието — ни нападна кораб, който принадлежеше на Блек Джек Рийс.
— Но той не те е убил. Защо?
Морган вдигна рамене.
— Не знам. Джак щеше да ми пререже гърлото, но изведнъж промени решението си. Заяви, че ако искам да остана жив, трябва да се присъединя към екипажа му.
Серенити кимна. Дълбоко в себе си съзнаваше, че не може да обвини Морган, задето се е съгласил да работи на пиратския кораб. Ако е отказал, Джейк е щял да го убие на място.
— Така ли стана един от тях?
Морган я погледна и се изсмя горчиво.
— В началото не бях един от тях. Също като теб, скъпа Серенити, смятах пиратите за отвратителни същества.
Тя не бе употребила този израз. Нито веднъж. Нарече го хладнокръвен, подъл негодник.
— Какво промени мнението ти?