Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
Серенити отново устреми поглед към Джейк, който бе заповядал на хората от „Мъртвата кралица“ да почистят палубата.
— Кой е баща му.
— Никой не знае.
— Това ли е причината да стане пират?
— Предполагам. Веднъж ми каза, че щом го наричат дяволско изчадие, трябва да даде на хората всички основания да вярват в това.
Серенити поклати глава, изпълнена със съчувствие.
— Защо е престанал да бъде пират?
— Защото се появи една жена — усмихна се Морган.
— Неговата жена?
— Да.
— Отказал се е от досегашния си живот заради нея, така ли?
— Тя го дари с истински живот. Преди да срещне Лорелай, Джейк не знаеше какво значи любов и нежност. Тя му върна безсмъртната душа.
— А какво ще кажеш за себе си? — попита тихо Серенити. — Би ли могла някоя жена и на теб да върне безсмъртната душа?
„Бих ли могла аз да бъда жената, която ще ти я върне?“ Морган избухна в горчив смях и тя трепна. Да не би да беше чул безмълвната й молба?
— Не. Аз не съм като Джейк. Преди няколко години опитах да създам семейство с една жена, но направих грешка и я платих скъпо и прескъпо.
— Бил си женен? — попита смаяно Серенити. В гласа й звънна болка.
Морган кимна.
— Тя… умря ли?
Погледът му потъмня и стана тъжен.
— Докато аз бях в морето.
— Много съжалявам, Морган.
Той въздъхна и тя не можа да понесе дълбоката му болка. Изпита отчаяно желание да я облекчи по някакъв начин.
— И аз съжалявах. Мислех си, че мога да стана като мъжете, които слизат на сушата и създават семейство. Ала установих, че зовът на морето е по-силен. Аз не мога да живея на сушата.
Като видя израза на лицето й, Морган осъзна, че е трябвало да си мълчи. Току-що бе издигнал помежду им стена, която трудно щеше да преодолее.
— Така е по-добре — каза си горчиво той.
Да, така беше по-добре. Той знаеше, че никога няма да слезе на сушата. Мястото му беше в морето. То беше неговата родина. Неговото семейство.
— Мисля, че е време да слезем.
Серенити кимна. Едва бяха стъпили на палубата, когато се появи Барни.
— Мога ли да говоря с вас, капитане?
Морган проследи с поглед Серенити, която се извини и се оттегли. Част от него копнееше да я последва и да преодолее внезапната пропаст, която се бе отворила между тях. Ала се овладя бързо и се обърна към своя първи офицер.
— Какво има, Барни?
— Искам да знам защо си крил от мен. Защо никога не си ми казал, че ти си Мародера?
Първо тя, после той. Пак ли трябваше да се оправдава?
— Това не е нещо, с което се гордея, Барни, нито пък е добре да го знаят много хора.
— Аз пък си мислех, че ще направиш изключение за мен. Ние с теб сме преживели толкова много неща. И през цялото време ме оставяше да си приказвам за пиратския живот, макар да си знаел истината. Защо си ме правил на глупак?
Морган сложи ръка на рамото му.
— Това не е вярно, Барни. Ти си ми нещо като баща, затова не исках да знаеш за тази страна от живота ми. Не можех да ти призная за миналото си, както не бих го признал и на родния си баща.
Барни кимна.
— Все едно дали си бил пират или не, ти си добро момче, Морган. Е, отсега нататък няма да приказвам за пиратите и делата им. Сега поне знам защо винаги реагираше така силно.
Слава богу, че поне Барни не го обвиняваше в нищо.
Не би трябвало да се сърдя, че Серенити ме обвинява, помисли си Морган. Но по причина, която не можеше да си обясни, той държеше да си възвърне уважението й. Беше безкрайно важно да се увери, че тя не го мрази.
Погледна към „Мъртвата кралица“ и се усмихна. Знаеше какво би казал Джейк, ако беше до него. И този път бе абсолютно съгласен с хапливия си приятел.
Нямаше друг изход. Трябваше да отведе момичето в леглото. И то скоро.
11
Късно през нощта Серенити се стресна в дълбокия си сън.
— Кой е? — попита тя. Сърцето се блъскаше лудо в гърдите й, докато се опитваше да различи нещо в мрака.
— Няма нищо, Серенити, не се плаши. Аз съм.
Като разбра, че до койката й стои Морган, тя се успокои. Стройното му тяло бе огряно от слабата лунна светлина, която падаше през прозореца. Лицето му беше в сянка, но тя усещаше погледа му като физическо докосване. Имаше чувството, че той търси нещо по лицето й.
— Какво има? — попита тя, питайки се какво го е довело до леглото й посред нощ.
— Искам само да ти покажа нещо.
Гласът му прозвуча тайнствено и ако не се лъжеше, в него имаше безгрижие. Във всеки случай никога не беше звучал по такъв начин.