Обектът на престъплението

— С какво мога да ви помогна, сър? — попита момичето и му се усмихна широко и дръзко, приветливо като бомбе на лачена обувка и горе-долу толкова искрено.

— Аз съм Шон Барет. Искам да поговоря с мистър Поуп. — Той остави пред нея визитната си картичка.

— О, да, мистър Барет. Моля седнете и почакайте малко — каза тя и му посочи малко канапенце за двама, което потискаше с вида си. — Мистър Поуп ще ви приеме веднага, щом се освободи. Току-що му се обади Кевин Костнър.

Шон се отпусна на канапенцето и в същия момент секретарката го повика:

— Мистър Барет? Мистър Поуп е готов да ви приеме.

Тя стана и отвори едната от двете големи врати.

Поуп тъкмо затваряше телефона. Беше малко по-дебел, отколкото на снимките в приемната. Косата му все още беше черна и на мястото си, но бе дълга, по модата, и завързана на малка конска опашчица. Беше с бял ленен костюм, широка червена вратовръзка и розови пръстени на двете кутрета. Като се усмихна, се показаха венците му.

— Мистър Барет? — посрещна го той и излезе иззад бюрото, за да стисне ръката му. Шон забеляза тежките му кафяви обувки.

— Благодаря, че успяхте да ми отделите време толкова скоро — каза Шон.

— Няма проблем, но се налага да изляза след десет минути. — Поуп изви китката си, за да му покаже часовника. На местата на часовете бяха инкрустирани диаманти. Шон знаеше, че трябва да види тях, а не колко е часът. — Току-що говорих с Шарън Стоун. Толкова е огнена, че слушалката щеше да изгори ръката ми, ако разбираш какво искам да кажа.

Шон трябваше да се усмихне. Не познаваше нито една холивудска знаменитост, а Поуп гореше от нетърпение да се изфука.

Седна на голямо кожено канапе и извади бележника си от книжния плик, който заместваше куфарчето му — днес сутринта то бе станало напълно негодно за употреба.

— Мистър Поуп — започна Шон, — тъй като сте много зает човек, предлагам да говорим направо за Робин Пенроуз.

— О, Боже, разбира се! — възкликна Поуп и седна зад бюрото, което представляваше чудовище от тиково дърво, върху което бяха наблъскани още десетина снимки на звезди, прегърнали собственика му. — Това, което се случи с Робин, е ужасно. Но, честно казано, не съм изненадан. Тя просто бе поела курс към катастрофа. — Погледна изпитателно Шон и попита: — Как ти хареса?

— Кое? — учуди се Шон и вдигна поглед от бележника си.

— Репликата — отвърна Поуп. — Курс към катастрофа. Добре е, нали?

Пиша сценарий с Монти Денис. Той направи „Опасен курс“ II и III.

— А, да. Хубава реплика — кимна Шон. Досети се защо повечето филми са толкова безнадеждно банални — в основата им седяха плитки мозъци като на Поуп. — А сега за Робин. Доколкото разбрах, тя е била приятно момиче, което е започнало някаква кариера в Холивуд. Като неин импресарио, вие сте имали възможност да проследите всичко.

— О, Робин наистина беше приятно момиче. Когато й изнасяше. — Поуп стана и се намести до него на канапето. Погледна часовника си за трети път от началото на разговора. — Нямаме много време, така че да минаваме направо към сцената с чукането. — Беше като речник на последния кинаджийски жаргон.