Обектът на престъплението
- Автор: Еберхарт Майкъл
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обектът на престъплението». Краткое содержание книги:
Когато стигна билото, корветата бе стигнала далеч напред.
Негърът и блондинката не бързаха, така че постепенно започна да ги настига — седемдесет, деветдесет, отново бясното вибриране. На равното, обаче, не можеше да развие по-голяма скорост.
— Хайде, Лори, хайде! — примоли се Шон. Старата кола закова на сто и пет. Това го ядоса, той стовари юмрук върху арматурното табло и се разкрещя: — Давай, дърт козел, поне веднъж направи нещо свястно!
Покажи ми, че можеш, лайно такова!
Колата реагира, като спадна на сто. Но въпреки това настигаше корветата. Шон изпревари две комбита и се оказа само на двеста метра от нея, сред безкрайните сиви изорани памучни полета, от които, сякаш насочвани от радар, непрекъснато излитаха топки буренаци и се блъскаха в автомобилите. Червената кола смачка една такава и я пръсна на парчета, които просвистяха покрай Шон.
Най-накрая се изравни с корветата от дясната страна, но жената бе с гръб към Шон, защото разговаряше с негъра. Виждаше се само месестата му ръка, стиснала кормилото. Блондинката жестикулираше разпалено и не бе трудно да се досетиш, че крещи. След това тя изведнъж се обърна напред и Шон се оказа лице в лице с красавицата, чиято снимка бе гледал толкова дълго напоследък. Това лице в едър план бе окачено на стената във всекидневната му — правилния нос, изумително сините очи, гъстата руса коса. Позна Робин Пенроуз.
Тя бавно вдигна поглед към него, но не му обърна внимание — гледаше нещо в далечината. После пак се обърна към негъра и закрещя.
— По дяволите! — изръмжа Шон. — Тя е!
Изостана малко, настъпи педала, за да се изравни и отново успя да я огледа — някакъв негър возеше Робин Пенроуз в червена открита корвета!
— Водачът на белия мерцедес, отбийте вдясно и спрете!
Гласът от високоговорителя го стресна и той отпусна педала. Погледна в огледалото. Светлините на полицейската кола бляскаха бясно.
— По дяволите!
Отново настъпи, за да набере скорост, но се разнесе и воят на сирената — неравният писък на прокълнатите. И още една заповед:
— Пътна полиция. Незабавно отбийте вдясно и спрете!
Шон отпусна педала и бавно спря на банкета. Проследи с поглед как задницата на червената кола изчезва в мъглата на Сан Джоакин.
Бръкна в джоба си, извади шофьорската си книжка, заедно с картата от адвокатската колегия и ги подаде на ченгето. То беше с непрозрачни тъмни очила и разлистваше кочана с фишовете. Пое шофьорската книжка и му върна картата, без да я погледне.
— Сержант, аз съм адвокат и преследвам възможен заподозрян в дело за убийство.
— Трябвало е да оставите това на компетентните служби — отговори ченгето, без да вдигне поглед от кочана.
— Не сте ли чули за Чад Къртис? — опита пак Шон.
Полицаят поклати отрицателно глава и продължи да пише.
— Обвинен е в убийство. Тази, за която се твърди, че е убита, беше в червената кола — той посочи пустото шосе.
— Много добре — кимна ченгето и му подаде кочана, за да се подпише. — Запомнихте ли номера?
— Номера?! — По дяволите! помисли си Шон. Не беше запомнил номера.
Всеки нормален човек би направил най-напред това!
— Не, просто не се сетих — отговори той и погледна фиша. — Деветдесет и девет и шейсет и пет? Това ще ми струва цяло състояние! Боже, нямаш ли милост!
— Аз имам милост — каза ченгето. — Ако бях написал сто, трябваше да ви сложа белезниците и да ви арестувам за безразсъдно шофиране.
Съдията Сингълтъри за такова нещо дава затвор, съветнико.
Шон подписа фиша и полицаят го откъсна от кочана.
— Отсега-нататък оставяйте скоростните преследвания на хората, които знаят как да ги правят.
Токовете му изскърцаха в чакъла на банкета и той се отдалечи към колата си.
— Да, благодаря за съвета — промърмори Шон и се вгледа в шосето напред, където беше изчезнала корветата. Беше безполезно да се опитва да я настигне.
Робин Пенроуз беше жива. Видя я с очите си. Най-малкото тази жена толкова приличаше на нея, че би могъл да се закълне, че е тя. Дори в съда. Това бе най-доброто, до което би могъл да достигне, ако не успееше наистина да я завлече в залата. Може би и барманът от „Червения лъв“ щеше да се закълне. И някои от посетителите в заведението, които са я видели. Човек не би могъл да забрави жена като Робин Пенроуз.
На първата детелина Шон обърна и се отправи назад към Бейкърсфийлд.
Трябваше да регистрира първия истински свидетел в полза на Чад Къртис.
Глава петнайсета