Камъните на елфите

— Да я чуем тогава. — Уил стана сериозен и се премести по-близо до нея, за да вижда лицето й. Озарено от луната, то изглеждаше съвсем бледо. — Ще ми отговориш съвсем честно, нали?

— Разбира се.

— Когато използва камъните… — тя се поколеба, докато намери точната дума, — …стана ли ти нещо?

— Странен въпрос — изгледа я Уил, обзет от някакво предчувствие.

— Знам, че е странен. Отговори ми — настоя тя. — Знаеш ли защо те питам? Гледах те през цялото време и отначало ми се стори… че усилията са ти напразни и не можеш да им въздействаш. Но после… когато те изведнъж оживяха, на лицето ти се изписа нещо… нещо като болка…

Уил бавно кимна. Спомняше си онова смущаващо, непривично усещане, което се беше опитал да изтика в периферията на съзнанието си. И почти беше успял. Нещо като защитен рефлекс… Момичето го наблюдаваше.

— Всъщност, ако не искаш, не говори за това… Сигурно ти е неприятно…

— Не — поклати глава той. — Опитвах се да не мисля за това, но се измъчвах вътрешно… Може би ще помогне, ако поговоря за него. Той си пое дълбоко дъх и продължи:

— Вътре в мен има някаква бариера. Не знам на какво се дължи, но просто съществува и ми пречи да използвам силата на камъните. Разбрах го изведнъж и не вярвах, че ще мога да я преодолея. Ужасно се уплаших. А вие с Еретрия бяхте до мен и демонът се канеше да връхлети върху нас. Това щеше да бъде краят. Тогава… нещо се случи и успях. Питаш дали съм почувствал болка? Не беше точно болка, но усещането определено не беше приятно. Някаква смътна тревога, страх, че се е случило нещо невъзвратимо…

— Може би по някакъв начин магията ти е навредила… — замислено предположи момичето.

— Може би… — съгласи се Уил. — Само че дядо ми никога не ми е споменавал подобно нещо. Възможно ли е при него да е било по-различно и той да не е усещал нищо смущаващо?

— Действително, елфската магия се проявява по различен начин… зависи от човека… — замислено отвърна Амбърли. — И това е напълно естествено, защото тя е дело на духа, а душите не си приличат като капки вода.

— Но ние с дядо ми много си приличаме — възрази Уил. — Във всяко едно отношение. Разбирал съм се с него много по-добре, отколкото с баща ми или с когото и да е било друг. Затова използването на магията би трябвало да ни се отрази по един и същи начин. Но пък ако беше почувствал нещо обезпокояващо, той непременно щете да ми каже.

Амбърли хвана ръката му и тихо каза:

— По-добре недей да ги използваш повече. — Само в краен случай… — опита се да се пошегува Уил, но момичето не се усмихна. Не виждаше нищо смешно в цялата тази работа.

— Всичко това е заради мен… — поклати глава тя. — Повярвай ми, Лечителю, изобщо не съм искала да се забърквам… Но след като така и така се е стигнало дотук, поне ме изслушай. Елфската магия не е шега работа. Последиците от нея понякога могат да се окажат много сериозни и да навредят повече дори от злото, срещу което тази магия е била използвана Нашите книги предупреждават за това и ни съветват да внимаваме, защото магията в известен смисъл… те изразходва, изхабява тялото и душата ти. Не можеш да получиш, без да дадеш — такъв е законът. И все пак и най-тежката телесна рана заздравява, дока то душата… — Тя се приведе към него. В очите й блестяха сълзи. — Не жертвай душата си заради мен. Не го заслужавам.