Камъните на елфите

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Привечер на следващия ден крал Ивънтайн Елеседил се беше усамотил в кабинета си и преглеждаше списъка от държавнически дела, с които на сутринта трябваше да се заеме. Лицето му бе изопнато от умора, а очите му — възпалени от взиране в ситно изписаните страници на древните книги.

В краката на стария крал кротко похъркваше Манкс. „Завиждам ти, че можеш да спиш спокойно, стари друже, тъжно се усмихна Ивънтайн, какво не бих дал и аз да затворя очи поне за час, без да нахлуят проклетите кошмари.“

Кралят разтърка очи и подпря глава на ръцете си. Да можеше някак да се отърве от мъчителните мисли, които го преследваха всяка нощ и прогонваха съня му… Все по-болезнено усещаше нуждата от почивка и все по-малко надежда му оставаше, че желаният покой ще дойде.

Когато отново вдигна глава, пред него стоеше Аланон. За мит не повярва на очите си, реши, че видението е плод на затормозеното му съзнание, тръсна глава и разтърка очи. Но вместо да изчезне, друидът се приближи към него и му подаде ръка.

— Аланон! Вече мислех, че почвам да получавам халюцинации! Какво стана? Откри ли я?

— Тя е тук — кратко каза друидът.

Кралят не намери какво да отговори на това и замълча объркано. Манкс се събуди, наостри уши и шумно се прозя.

— Не вярвах, че някога ще я видя отново — промълви Ивънтайн. — Къде е?

— На сигурно място. Чуй ме, кралю, нямаме много време. Искам да събереш синовете и най-верните си съветници, изобщо хората, на които си разкрил тайната на Елкрис. Кажи им да дойдат точно след един час в Голямата заседателна зала. Искам да се срещна с тях. Постави отвън на пост сигурен човек. Това е засега. Ще се видим на съвета.

Той се обърна и тръгна към вратата.

— А Амбърли? — извика след него Ивънтайн.

— Ще се видим на съвета — повтори друидът, без да се обръща.

Уреченият час изтече и най-верните приближени на крал Ивънтайн се събраха в Голямата заседателна зала. Тя беше просторно шестоъгълно помещение с дъбова ламперия и високи сводести тавани, като в катедрала. В дъното на залата се издигаше кралският престол — великолепен, ръчно резбован, заобиколен от знамена с древни елфски гербове. Подът от чер полиран мрамор отразяваше като езерна вода светлините на газовите лампи. Около кръглата маса бяха столовете на Висшия елфски съвет — двадесет и един на брой.

Но тази вечер бяха заети само шест от тях. Андер Елеседил седеше, вперил поглед в широкия дъбов портал, и почти не обелваше дума. Мисълта за появата на Амбърли го изпълваше с безпокойство. Въпреки че баща му не беше споменал нищо, принцът беше сигурен, че тя се е върнала. Иначе Аланон не би настоявал да ги види още сега. И най-вероятно друидът беше успял да я убеди да се заеме със спасяването на Елкрис. Андер не можеше да си представи само как би посрещнал Съветът завръщането на Амбърли, но се опасяваше, че чувствата щяха да бъдат по-скоро враждебни. И въпреки това, ако кралят се изкажеше пръв и им обяснеше как стоят нещата, останалите може би все пак щяха да й гласуват доверие… Но не вярваше баща му да го направи. Той би предпочел първо да чуе мнението на останалите и тогава да вземе решението си.