Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
— Какво искаш да кажеш с това извъртане?
— Беше точно единадесет, когато вие и младият ви приятел продължихте пътя си. Още един час ме делеше от доброто. За зла чест тъкмо тогава се зададе тоя приятел, светнал целият в злато и коприна, като гълъб, който казва: „Ела и ме оскуби!“ Какво можех да сторя? Той искаше да го оскубя, а аз нямах сърце да му откажа. Направих го. Но кълна ви се, мастър Хенри, кълна се, защото отсега нататък се надявам за милост, че го съблякох, преди да удари дванадесет. Чух камбаните на „Свети Петър“ в Чафонт да бият точно когато пришпорвах коня и напущах развалината.
— Пришпорваше коня ли? Значи си взел и коня му!
— Разбира се, мастър Хенри, да не искате да вървя пеш, когато пред мене на пътя стои оседлано животно? А то и без туй нямаше да му трябва на пратеника, защото нея нощ той нямаше да пътува. Пък нали разбирате, трябваше да нося и всичките ония дрехи. Не можех да изоставя момчетата — знам ли, някой ден, след като вече съм станал честен, може да ме издадат.
— Гарт! Гарт! Съмнявам се дали този ден ще дойде. Страхувам се, че си непоправим.
— Мастър Хенри! — извика бившият разбойник с глас, в който сериозната искреност странно се смесваше с комичното. — Спомняте ли си някога да съм нарушил дадено обещание? Спомняте ли си поне веднъж?
— Всъщност — отговори кавалерът, отвръщайки на искрената молба, която бившият му слуга бе отправил към него, — всъщност не си спомням да си ме лъгал с думи. Но душата ти, уви, Грегъри, е такава…
— О, господарю! Не ме укорявайте повече. От вас не мога да понеса това! Обещах ви миналата нощ и ще видите, че ще удържа думата си! Ах! Ще я удържа, па ако ще и да гладувам. Ще я удържа, къл…
И сякаш за да бъде още по-убедителен, бившият разбойник изрече клетвата и се тупна силно с ръка по ребрата; огромният му гръден кош изкънтя, сякаш бе ударен с механичен чук.
— Грегъри Гарт — каза сериозно кавалерът, — ако искаш да повярвам, че наистина си се поправил, трябва да отговориш на един въпрос, и то без увъртане. Не ти го задавам нито от любопитство, нито от желание да си послужа с отговора, за да ти навредя. Ти ме познаваш, Грегъри, и няма да ме излъжеш, нали?
— Имайте доверие в мене, мастър Хенри — никога, никога. Задавайте въпроса си. Какъвто и да е, ще ви кажа истината.
— Отговори само ако можеш да кажеш „да“. Ако отговорът ти е отрицателен, не искам да го чуя. Мълчанието ти ще бъде достатъчно.
— Питайте, мастър Хенри, питайте, аз не се страхувам. Кавалерът се наведе напред и шепнешком попита:
— Чисти ли са ръцете ти от кръв?
— О, господи! — възкликна разбойникът, отдръпвайки се назад ужасен, а в погледа му се четеше укор. — О, господи, мастър Хенри! Как можете да ме подозирате в подобно нещо! Убийство — не, не — никога! Кълна ви се, не съм помислял дори за такова нещо. Ръцете ми са чисти от кръв като ръцете на пеленаче в люлка. Аз и без това съм вършил достатъчно злини. Ограбвал съм, нали знаете — щях да ограбя и вас, и приятеля ви…
— Почакай, Грегъри! Какво щеше да направиш, ако не те бях познал?
— Щях да избягам, мастър Хенри! Щях да избягам като заек! Щях да си плюя на петите веднага, щом видех, че сте опасен. И ако пистолетът ви не ме спреше, щях да изоставя другарите си на вашата милост. Ох! Мастър Хенри, малко пътници постъпват като вас. За пръв път ми се случи да направя и друго, а не само да заплашвам и вдигам врява; но само това смятах да сторя с вас и вашия приятел.
— Достатъчно, Грегъри! — каза кавалерът, видимо доволен, че старият му слуга никога не е пролял невинна кръв.
— А сега — продължи той — надявам се, че в бъдеще няма да се позориш дори и само със заплашвания — поне що се отнася до пътници. Може би в това време аз ще успея да намеря противници, по-достойни за твоята опасна пика. А сега остани тук до сутринта. Когато слугата ми се върне от конюшнята, ще се погрижи да ти даде вечеря и легло по-удобно от това, от което току-що стана.
— О, мастър Хенри! — извика Грегъри, като видя, че Холтспър си тръгва. — Не си отивайте! Моля ви се, не си отивайте, докато не прочетете какво пише в този документ. Той се отнася до много важни неща, мастър Хенри, и сигурен съм, че и вие сте между тия, за конто се споменава в него.
— И мене ли засяга, мислиш? Името ми споменато ли е?
— Не, не името ви, но тук има нареждания за другиго, а от това, което знам за вас, усъмних се веднага, щом го прочетох, че това сте вие.
— Грегъри, — каза кавалерът, като се приближи до стария си слуга и заговори с глас, в който се долавяше тревога за това, как ще бъдат посрещнати думите му, — каквото знаеш за мене, задръж го за себе си. Никому нито дума за миналото ми — така, както и ти очакваш да пазя тайна за твоето минало. Тук не знаят истинското ми име. Това, с което се наричам сега, е прието за известно време и с известна цел. Скоро няма да ме е грижа кой знае другото ми име; но още не, Грегъри, още не. Не забравяй това!