Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
— Няма да чакам Ориол да го доведе в стаята ми — продължи той, като помисли малко. — Предполагам, че гостът е в старата трапезария. Веднага ще отида при него.
С тези думи кавалерът влезе в стаята, където очакваше да поздрави нощния си посетител.
Като видя, че няма никой, той продължи да търси в друга стая, в която Ориол може би беше поканил непознатия; после в трета и най-после отиде в библиотеката — стаята, която обикновено използуваше и в която беше наредил да доведат госта.
Библиотеката също беше празна. Посетителят не беше там.
Кавалерът малко се изненада, но светлината, която блещукаше откъм кухнята, и звукът, долитащ оттам, го накараха да тръгне нататък.
Като влезе в това домашно помещение, той забеляза човека, който му бе направил честта да дочака завръщането му в къщи до този късен нощен час. Само с един поглед кавалерът позна, че беше Грегъри Гарт.
Бившият разбойник се беше изтегнал върху една голяма букова пейка пред огъня, който сигурно е бил буен, но сега едва тлееше — полуизгорелите дърва се бяха разделили на две и паднали настрана.
Лампа нямаше, но от жарта и пламъка, който лумваше от време на време, идваше достатъчно светлина, която даваше възможност на кавалера да разпознае фигурата и чертите на своя посетител.
Той беше заспал така дълбоко, като че се намираше у дома си, на собственото си легло; а гръмогласното хъркане от широките му ноздри показваше, че само здраво раздрусване би могло да го събуди.
— Значи Грегъри Гарт! — промълви кавалерът, като се наведе над спящия и се вгледа полунасмешливо в лицето на бившия си слуга. — Значи вас, уважаеми сър, имам честта да приема?
Продължително хъркане — каквото може да излезе от ноздрите на някой носорог — беше единственият отговор.
— Чудно какво го е довело тук тази нощ, толкова скоро след… Дали да го събудя и да го попитам, или да го оставя да си похърка до сутринта?
С едно ново тръбно изхъркване спящият сякаш искаше да покаже, че е съгласен с второто предложение.
— Добре — продължи кавалерът. — Всъщност аз се радвам, че го виждам тук. Изглежда, че е удържал обещанието си и се е простил със своите ужасни помощници. Вярвам, че го е сторил. Има зрънце честност в този мошеник, поне някога имаше, макар че може досега да го е потъпкал. Ако се съди по дълбокия му сън, човек едва ли би помислил, че нещо тежи на съвестта му. Каквото и да е сторил, надявам се, че се е опазил от…
Кавалерът се поколеба да произнесе думата, която най-напред бе дошла в ума му.
— Да държи десет фута дълго копие на дванадесет инча от гърдите на някого е грозна улика против него. Кой знае какво щеше да стане, ако не бях го познал навреме? Дали да го оставя да поспи? Леглото е доста твърдо, но и аз нерядко съм спал и на по-лошо легло от това; мисля, че Грегъри не е свикнал да живее кой знае колко разкошно. Нищо няма да му стане, ако полежи на него. Ще го оставя до сутринта.
Бившият господар на Грегъри вече тръгваше с намерение да се върне в стаята си, когато нещо бяло в ръката на заспалия привлече погледа му и го накара да се приближи и да го разгледа.
Като посбута въглените с върха на ботуша си, огънят пламна и той видя, че белият предмет е къс хартия, сгънат като писмо.
Беше доста голямо писмо, поизмачкано в пръстите на бившия разбойник, който го стискаше здраво. На плика личеше, голям червеи печат; кавалерът, след като го разгледа по-внимателно, позна, че е кралският печат.
— Писмо от краля! — възкликна той изненадано. — До кого ли е адресирано? И как така този достопочтен приятел тъй бързо се превърна от разбойник по кралските пътища в кралски куриер?
Отговорът на първия въпрос можеше да се получи, ако се прочетеше адресът, но той беше закрит от голямата мазолеста длан, която лежеше върху писмото.
За да се получи отговор на другата загадка, трябваше да се събуди спящият; сега кавалерът реши да стори това.
— Грегъри Гарт! — извика той, като доближи устни до самото ухо на разбойника. — Грегъри Гарт! Горе ръцете!
Добре познатите думи подействуваха на спящия като електрически шок — така както действуваха те върху другите, когато той ги произнасяше, макар и с друго значение.
Като се изправи и едва не падна в огъня, преди да стъпи на краката си, Гарт инстинктивно повтори фразата:
— Горе ръцете!
После объркан, в полусънно състояние, той продължи:
— Парите или живота! Стойте си по местата, другари. Те няма да се съпротивяват. Те са мирни джентълмени…
— Ха! Ха! Ха! — прекъсна го кавалерът и като избухна в смях, хвана бившия си прислужник за рамото и го бутна отново на пейката. — Мълчи, Грегъри, че ще изпъдиш плъховете от къщата.