Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
— О, божичко, о, божичко! Мастър Хенри, вие ли сте! Аз бълнувах — още не съм се събудил, — хиляди извинения, мастър Хенри!
— Ха! Ха! Ха! Е, Грегъри, добре, че освен плъховете няма кой да чуе твоите бълнувания; ти можеше да разправиш такива неща за себе си, че да загубиш новата си служба.
— Новата си служба? Какво искате да кажете, мастър Хенри?
— От това, което носиш в ръката си — каза кавалерът, кимвайки многозначително към писмото, — схващам, че си станал кралски куриер.
— Ах! Сега ви разбирам, мастър Хенри. Кралски куриер, и таз хубава! Тъкмо за Грегъри Гарт работа! Не съм аз кралски куриер, ама срещнах един, който е. Ей заради това писмо пристигнах толкоз късно през нощта — иначе щях да дойда в по-приличен час.
— За мене ли е?
— Вижте, мастър Хенри, то не е адресирано точно до вас, нито пък е писано за вас, но доколкото мога да разбера, струва ми се, че вътре има нещо, дето трябва да го знаете. Но вие сам ще кажете, като го прочетете.
Грегъри подаде писмото на кавалера, който видя, че печатът наистина беше непокътнат, но пликът беше скъсан от единия край.
— Съобщение от краля! И ти си го отворил, Грегъри?
— Да-а-а, мастър Хенри — измънка разбойникът. — Отвори се някак си между пръстите ми. Може би съм сбъркал? Не знаех, че е съобщение от краля. Пък и да знаех — допълни той тихо, — пак щях да го отворя.
Кавалерът погледна адреса:
Командуване: кирасирите на негово величество Имението Бълстрод, Графство Бъкингам“
— Това не е за мене, Гарт. То е за…
— Знам всичко, мастър Хенри, макар че миналата нощ, когато го пипнах, не го знаех. Чух, че са минали нагоре по пътя тази сутрин, но…
— Но как се добра до това съобщение?
— Как се добрах ли?
— Да, кой ти го даде?
— Вижте, мастър Хенри, даде ми го един джентълмен, когото срещнах миналата нощ, той ми го даде.
— Миналата нощ ли каза? В колко часа?
— Ами късничко беше — доста късничко миналата нощ.
— Преди ли беше, или след…
— Като ви срещнах ли, мастър Хенри? Това ли питате? А, малко по-късничко след това.
Навел глава, Грегъри изглеждаше глупав като овца и се запъваше, като обясняваше. Той явно се страхуваше от по-нататъшен кръстосан разпит.
— Какъв беше този джентълмен? — попита кавалерът с интерес, в който имаше и нещо друго освен желание да узнае прегрешенията на разбойника.
— Беше облечен чудесно и яздеше много хубав кон. Като махнем вашия черния, мастър Хенри, отдавна не съм виждал по-хубав кон. А пък джентълменът каза, че е точно това, което вие ме нарекохте преди малко — кралски куриер.
— Значи ти взе това нещо от кралския куриер?
— Ох! Мастър Хен…
— Сигурен съм, че той не ти го е дал.
— Ех, мастър Хенри, няма смисъл да ви лъжа. Признавам, че взех писмото от него.
— А и още нещо сигурно. Хайде, Гарт, не го усуквай. Кажи ми цялата истина!
— Боже мой! Господарю, всичко ли трябва да ви кажа?
— Трябва или никога вече няма да ти проговоря.
— Божичко, о, божичко! Ще ви разкажа тогава всичко, каквото стана между нас. Виждате ли, мастър Хенри — продължи той, приготвяйки се за пълна изповед, — виждате ли, джентълменът имаше толкова хубави неща, каквито предполагам, един кралски куриер трябва да има — часовник с верижка и хубави дрехи, и златен молив, и едно нещо, дето той го нарече медальон, за да не казвам…
— Не ме интересува пълният списък, Гарт — прекъсна го кавалерът. — Искам да знам какво му направи. Предполагам, че си ограбил всички тези хубави неща.
— Ех, мастър Хенри, щом като трябва да ви кажа истината, няма да отрека, че взех някои от тях. На него не му трябваха толкова, колкото на мене — та аз си нямам нищо освен ония стари плашила, които видяхте набучени на колове. Помогнах му да се освободи от някои дреболии — това признавам.
— Какво друго му направи?
Въпросът беше зададен много настойчиво.
— Нищо друго, кълна се, мастър Хенри, само — за да съм сигурен, че няма да ме преследва — вързах му краката и ръцете и го оставих в старата колиба край пътя — там по-няма да настине от студения въздух през нощта.
— Колко си любезен! Ах, Грегъри Гарт! Грегъри Гарт! Да направиш всичко това, и то след като ми обеща толкова положително!
— Кълна се, мастър Хенри, не съм нарушил обещанието си към вас. Кълна се!
— Не си нарушил обещанието си? Нещастнико! С тия думи ти правиш всичко още по-лошо: Нали току-що каза, че си срещнал пратеника, след като се разделихме?
— Така е. Но вие забравяте, мастър Хенри, че обещах онази нощ да бъде последната ми нощ по пътищата. Тя беше и ще бъде последна!