Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Там Холтспър не видя нищо — поне нищо, което да обясни двусмисления намек в писмото. Но все пак имаше нещо странно. Периферията на касторената шапка от двете страни, беше извита надолу и притисната с кожена каишка, която минаваше под брадата — сякаш ушите на този, който я носеше, бяха настинали и той искаше да ги запази от студения нощен въздух.
Тази странна мода не остана задълго загадка. Човекът, който я беше възприел, забеляза скрития изпитателен поглед на кавалера и мрачно се усмихна.
— Прави ви впечатление, че нося шапката си твърде нахлупено — за да не кажа невъзпитано — каза той. — Това е отскоро. Ако я сваля, ще разберете защо, но може би ще е достатъчно само да ви кажа името си. Аз съм Уилям Прин.
— Прин! — възкликна кавалерът, като се загледа в него, и живо сграбчи реката на пуритана. — Горд съм, че ви виждам в своя дом, и цялото гостоприемство, което мога да окажа…
— Не е нужно Хенри Холтспър да декларира чувствата си към Уилям Прин — каза безухият пуритан, прекъсвайки хвалебствената реч. — Приятелят на потиснатите е добре известен на тия, които са страдали — а аз съм в тяхното число. Благодаря ви за гостоприемството, но от него мога да се възползувам само за няколко минути. След това трябва да се сбогуваме и да тръгвам. Работата господна не трябва да се бави. Жетвата зрее бързо и затова жетварите трябва да приготвят сърповете си.
Кавалерът твърде добре разбираше нуждите на времето, за да губи и миг дори в празни приказки. Давайки заповед да се погрижат добре за коня на пратеника — задача, с която се зае бившият разбойник, — Холтспър нареди Ориол да поднесе закуска на посетителя.
Макар че бързаше; гладният пуритан почете закуската, а в това време Холтспър отвори бюрото си и бързо написа отговор на писмото.
И отговорът, както писмото, беше без обръщение и подпис, за да не се изложи нито този, който го пишеше, нито онзи, за когото беше написано. Най-голяма опасност носеше човекът, който трябваше да го предаде. Но здравият борец за религиозна свобода не се страхуваше от опасността. Великото дело, горящо в ентусиазираното му сърце, го правеше безстрашен към дребните опасности. След като закуси набързо, той отново се метна на седлото, сдържано, но братски стисна ръката на своя домакин, махна за сбогом на Стоун Дийн и безшумно се отдалечи.
Глава XXIV. Трима куриери
Тропотът от копитата на отдалечаващия се кон на пуритана още не беше заглъхнал по настланата с чакъл пътека, когато Холтспър повика бившия разбойник при себе си.
Междувременно Гарт не беше изгубил времето си напразно. Това личеше по бута студено месо, от който го бяха поканили да си похапне — същият, сложен преди малко пред току-що заминалия пътник. Огромната дупка, издълбана около костта, говореше недвусмислено, че той си е хапнал до насита, а голямата чаша ейл39, изпита с месото, бе повишила настроението му.
Тъй като преди това си беше поспал достатъчно, за да навакса загубената необходима почивка през изминалата нощ, сега той беше готов на всичко, или както сам каза: „На всичко — от игра на зарове до човекоубийство!“
Хубаво беше, че се чувствуваше бодър, защото услугите му, макар и не за убийство, бяха много необходими в този момент.
— Гарт! — започна кавалерът, когато бившият слуга влезе в стаята. — Загатнах ти, че скоро може да бъдеш нужен за една благородна цел. Ето, нужен си сега.
— Готов съм да изпълня заповедите ви, мастър Хенри. Досега не съм рязал гърла, но ако кажете…
— Срамота, срамота е, Грегъри! Не позволявай на мислите си, добри приятелю, да стигнат до такива опасни крайности. Ще има време да говорим за убийства, когато… — Тук кавалерът прекъсна думите си. — Остави това — продължи той. — Сега си ми нужен за съвсем миролюбива цел.
— О, както кажете, мастър Хенри! Готов съм да стана пуритан и да тръгна да проповядвам, ако сте намислили да ме правите мисионер. Поприказвахме си малко с тоя тук, докато му пишехте отговора. Обясни ми той доста неща за тяхното тълкуване на светото писание. Мисля, че имат право, макар че не е точно както е казал старият Господ Бог и неговите римски свещеници.
— Слушай, Гарт! — каза кавалерът нетърпеливо. — Услугата, която искам от тебе, няма нищо общо с религията. Нужен ми е куриер — човек, който познава околността, и по-точно жилищата на няколко благородници, на които трябва да изпратя писма. От колко време живееш в Бъкингамшайър?
— Ами че от доста време вече съм из стария Бък, мастър Хенри — не постоянно, ама кажи-речи, все съм тук през последните десет години; всъщност, откак напуснах старото място, нали разбирате. Ама никога не съм се застоявал повече от година на едно място. Здравето ми се разклащаше сегиз-тогиз, та трябваше да променям въздуха.
39
Ейл — английско пиво, прилично на бира, приготвено от хмел. Б. пр.