Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Кавалерът млъкна; една дълбока въздишка повдигна гърдите му — той като че ли се ужасяваше пред мисълта от подобно нещо.
След миг продължи размишленията си.
— Тя не може да не е видяла ръкавицата си, поставена на такова явно място. Не може да не я е познала. Не може да не е разбрала защо я нося. И въпреки всичко, ако постъпката й е била случайна, ако ръкавицата наистина е била загубена — тогава и аз съм загубен. В нейните очи аз ще бъда един нахален, самонадеян мошеник. Вместо на любовта й ще стана обект на възмущението й — не обичан, а презиран! Скарт въпреки поражението си ще бъде за нея по-достоен от мене! Аз съм луд, че мисля за нея! Повече от луд дори, щом си въобразявам, че тя мисли за мене! Повече от лош съм, щом желая това. Дори и да ме обича, какъв може да бъде краят? Това само ще я погуби! Бог да ме пази от подобно престъпление! Небето ми е свидетел, помъчих се да избягна това. Опитах се да не я обичам, имаше моменти, в които исках и тя да не ме обича. Така беше в началото. Но уви! Вече не мога да устоя на сладкото очарование. Не мога вече да обуздая сърцето си; сега и душата, и тялото ми трябва да му се подчинят. Ако Мериън Уейд не ме обича, не ме е грижа кога ще умра, нито пък как ще умра — дали на позорното бесило, или в славен гроб. Трябва лично да говоря със сър Мармадюк. Сега дори и писмо може да не стигне до него. Това е чудовищно — тази постъпка на негово величество! — кавалерът произнесе последните думи с подчертано презрение. — Чудовищно и същевременно страшно глупаво от страна на краля. Това неминуемо ще бъде в полза на нашето дело и аз ще се радвам, ако се явят и други освен сър Мармадюк. Но като си помисля, че в къщата му е Ричард Скарт — този коварен дворянин, този пропаднал човек — под един покрив с Мериън Уейд, на същата трапеза, непрекъснато с нея, ден и нощ, с онова опасно влияние, което произтича от властта му. О, небеса!
Мъчителните мисли, произлезли от тези разсъждения, накараха кавалера да стане и бързо да премине през стаята, за да се поуспокои.
— Дали сър Мармадюк ще остане в Бълстрод? — продължи той след известно време. — И какво ли друго би могъл да стори? Където и да отиде, само ще си навлече гнева на този командуван от кралицата тиранин и може би ще бъде подложен на още по-свирепо наказание. Но ще остави ли семейството си там, сред тия наперени войници, да бъде може би оскърбявано, а може би и… Той сигурно ще ги изпрати да заминат някъде, където и да е, докато настъпят по-добри времена. Слава богу, че има надежда за по-добри времена! Утре ще се видя със сър Мармадюк. Обещах му да го видя. Ще потърся начин да се срещна и с нея, макар че това може да ми причини болка и тази среща да бъде последна.
Като изрече тези твърде необмислени думи, кавалерът отново се отпусна на един стол. Облакътен на масата, с длани, кръстосани върху челото, той сякаш се отдаде на дълбоки и мъчителни мисли.
Каквито и да бяха те, той не можа да им се отдаде задълго. Влизането на Ориол не би го отвлякло от мислите му — защото обутите в мокасини крака на индианеца не правеха никакъв шум, — но в същия миг се чу друг шум — конски копита чаткаха по чакъла пред главния вход.
Ориол влезе и застана в поза, която показваше, че иска да съобщи нещо.
— Какво има, Ориол? Нов посетител ли? — Индианецът кимна утвърдително.
— На кон ли е? Излишно е да питам — чух стъпките на коня му. Непознат ли е?
Индианецът отговори със същия знак както на предишния въпрос, като допълни пак с предишните знаци, че посетителят идва от далечен път.
— Покани го тук и се погрижи за коня му — настани го в конюшнята. Джентълменът може би ще пренощува у нас.
Мълчаливият слуга не даде знак, че е разбрал нарежданията, а направо тръгна да ги изпълнява — извъртя се на пети и излезе от стаята.
Пристигането на гост в този или в който и да е друг час не изненадваше домакина на Стоун Дийн. В това нямаше нищо необикновено. Обратно, по-голямата част от посетителите му бяха свикнали да идват след полунощ и нерядко си тръгваха преди утрото. Оттам и това „може би“ в нарежданията, дадени на Ориол.