Пълнолуние в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Тихолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пълнолуние в Бландингс». Краткое содержание книги:
IV
Типтън Плимсол стоеше на терасата и унило гледаше хълмистия парк, ширнал се пред угасналите му очи. Както обикновено сред това ведро пространство от зелени треви и благородни дървета пасяха и събираха витамини известен брой крави — някои кафяви, някои на петна, и той ги пронизваше с поглед на човек, който не може да понася кравешкия род. А когато край носа му бръмна пчела, раздразненият му жест издаде, че и рода на пчелите не му е по-драг. Часовникът показваше два и половина — обядът току-що бе завършил.
Това бе тъжно време за Типтън. Обикновено той хапваше нещо леко на закуска, а на обедната трапеза си наваксваше. Но днес Типтън отхвърли храната почти недокосната. Нито компанията, нито разговорите на масата успяха да разсеят черните облаци, помрачили деня му още от сутринта. Затова се зарадва, когато ритуалът с кафето приключи и беше свободен да се оттегли. Беше гледал кравите с растящо неодобрение едва минута и четвърт, когато един монокъл просветна на слънцето и Почитаемият Галахад изникна до рамото му.
Повечето хора намират Гали Трийпуд за приятна и забавна компания и с удоволствие общуват с него, но Типтън се облещи насреща му с прикрита неприязън. И като казваме „прикрита“, това май не е вярната дума. По време на целия обяд тоя тип настояваше да го въвлече в дружески разговор за покойния му чичо Чет, а що се отнася до Типтън, чичо му Чет вече беше прочетена книга. На Типтън му се струваше, че е чул всичко, което един племенник би желал да чуе за своя чичо. Затова сега сърцето му трепна като на някое диво животно, подплашено от човешко присъствие. За секунда се измете от терасата и влезе обратно в къщата, преди събеседникът му да си спомни още някоя история. Мрачната пушалня го привличаше като магнит и той реши да забегне там. Но тъкмо посягаше с трепереща ръка към илюстрования вестник със снимката, когато вратата се отвори.
— А-а! — каза Гали. — Ето къде си бил, а?
За гостуването в някое английско провинциално имение може да се каже следното: каквито и да са недостатъците му, а те са много, има и един плюс — когато се наситиш на веселата въртележка, винаги можеш да се измъкнеш и да се укриеш в спалнята си. След две минути Типтън вече беше точно там. А след още две той установи, че греши, като си мисли, че най-накрая е останал сам. Чу се чукане на вратата, от ония бодри и самонадеяни потропвания на човек, който е сигурен, че е добре дошъл, и една спретната фигурка със сив костюм от каша прекрачи прага.
Всеки, който иска да е съвсем наясно с чувствата на Типтън Плимсол в тази ситуация, трябва да прехвърли страниците на „Рейнард лисицата“ на Мейсфийлд. Усещането, че е преследван дивеч, го завладя напълно. Освен това гърдите му се разкъсваха от възмущение срещу въпиющата несправедливост на това преследване. Ако един гост на провинциално имение не е на сигурно място в собствената си спалня, то тогава би трябвало да признаем, че цивилизацията се е провалила и че цялата тъкан на обществото се разпада.
Тази душевна агония го направи рязък.
— Я кажи, да не би да преследваш някого? — запита той застрашително.
Само някой тъпак би могъл да не схване враждебността и на Гали не му убягна, че този младеж скоро ще изригне. Но той се направи, че не забелязва разгарящия се огън под очилата с рогови рамки.
— Гледай ти, непрекъснато се срещаме? — отвърна той с оная вежлива сърдечност, която толкова често бе обезсърчавала настъпателните букмейкъри. — Работата, синко, е че искам да си поговоря с теб надълго и нашироко.
— Нали тъкмо го направи.
— Един дълъг, поверителен разговор по въпрос, засягащ отблизо твоето щастие и благополучие. Ти си племенник на моя добър приятел Чет Типтън…
— Вече ми го каза.
— … и отказвам да гледам как племенникът на Чет Типтън разбива бъдещето си и хвърля златни възможности за честито благоденствие в казана с помията, когато мога да събера нещата в няколко прости думи. Хайде, драги ми момко, няма нужда да го увъртаме. Ти обичаш племенницата ми Вероника.
Внезапна конвулсия разтърси Типтън Плимсол. Първият му импулс бе да отхвърли категорично това изявление, но като отвори уста да го стори, видя пред себе си прекрасните черти на снимката от вестника. Всъщност, тя си остана в малката пушалня, но като че ли все изникваше пред очите му с оная роза между зъбите. Поради тази причина Типтън не намери сили да проговори. Вместо това преглътна бързо и хрипкаво като булдог, задавил се с хрущял, а Гали бащински го потупа по рамото пет-шест пъти.