Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Така си е, по дяволите! Ел-факторът, глупостите от „Левит“. Аз съм първожрецът на храма, който може просто да се окаже предател. Не е ли тъй, аналитико?
— Бяха изтъкнати и други съображения — тихо рече Дени.
— В такъв случай защо не бяхме, тоест защо аз не бях уведомен за въпросното подразделение? По силата на правомощията ми трябваше да бъда информиран още в самото начало, в случай че се наложи да бъдат взети решения, които не бих позволил да вземете!… О, не, това е един от резервните трикове на Жмичката, дявол да го вземе!
— Предвиждаше се вероятност от внезапно масирано нападение…
— И онези двама-трима от въоръжения контингент щяха да го спрат? — побесня Беоулф Агът. — Ти за какъв ме вземаш, бе момче?
— Не мога да ви отговоря, сър. Аз просто изпълнявам заповеди.
— Знаеш ли, синко, за втори път чувам тая фраза за последните трийсет часа, а сега ти пък ще чуеш какво казах на оня кучи син, дето нахрани акулите. Тия не ми минават!
— Успокой се, Брей — намеси се Прайс. — Може би Франк е бил прав… за втората част. Нападението, имам предвид.
— Не ми се връзва, момче. Ако наистина се е опасявал от нещо подобно, там щеше да се разположи малка бригада и аз първи щях да узная за нея. Не, Жмичката е чакал аз да направя непредвидимия ход. Господи, какъв гений е тоя проклетник!
— Какъв непредвидим ход си щял да направиш? — викна Камерън.
— Наистина не разбирам, скъпи…
— В този век на високи технологии няма начин да се свържеш с някого тук телеграфически или по радиото, още по-малко по телефона, защото всичко минава през детектор. Единственият начин е личният контакт, тайният личен контакт. След оная бъркотия с копелдака, убил момчетата от охраната… благодаря ти, че го направи на решето, Кам… стигнах до същото заключение, както и вие. Чаках Тони да заспи, след което щях да изляза сам и да тръгна по избран от мен път, който не минава нито през главната порта, нито пък предвижда да използвам кола. Щях да постигна много по-голям успех.
— Правил го е и преди, господа — заяви Антония, като се притисна до съпруга си. — В Европа, когато гонитбата беше на живот и смърт, сутрин се събуждах и съзирах Брандън и Таленков вече да пият кафе. Онова, което ни застрашаваше, човек или група хора, които ни държаха на прицел, вече не представляваше опасност. Казваха само това, нищо повече.
— Намираш аналогия със случилото се снощи? — попита Прайс.
— Само до известна степен, разбира се — кимна бившият агент. — Само че Франк е изтълкувал превратно намерението ми. Не се канех да постигам тайно споразумение с онези от Матарезе, които, както споделих с Жмичката, ми предлагаха милиони, за да изчезна, исках просто да ги избия. Или пък, ако проявя нужното търпение, да ги пипна живи.
— Защо тогава го нарече гений? — все тъй гневен и объркан задаваше своите въпроси Камерън.
— Защото при дадените обстоятелства щях да направя едното или другото. Франк винаги се подсигурява.
— Но да гледа на теб като на изменник, предател, това е достатъчно, за да му пожелаеш дървен костюм!
— Не, никога — поклати глава Скофийлд. — Като дойде на обяд, просто ще го изгоня, нищо повече.
— Но защо?
— Нека си представим, че се връщаме трийсет години назад. Бях под прикритие в Прага и прекият ми шеф беше човек, когото смятах ненадминат, изключителен, най-добрия, най-изобретателния, най-надеждната свръзка с Москва на наша страна. По план трябваше да се срещнем нощем на брега на Молдовска река и ето че минути преди да напусна апартамента си, пристигна спешно съобщение от Вашингтон, от Лангли, изпратено от Франк Шийлдс. Дешифрирах го и прочетох следното: „Изпрати примамка, не от нашите, някой пласьор. Изчакай вън от периметъра на непосредствен достъп.“ Нещастният прекупвач бе надупчен от куршуми, предназначени за мен. Франк Шийлдс бе вкарал моя пряк шеф в двоен капан и го бе изобличил. Моят изключителен свързочник се оказа главорез от КГБ.
— Значи сега е приготвил същия капан и за теб — заключи Прайс. — Нима ще се примириш?
— Защо не? Той се е подсигурил срещу всички рискове, а може и да е имал право. След толкова години служба за моето правителство, аз какво получих, премия, с която да си купя лодка, и пенсия. Предложеното от Матарезе може и да ме е изкушило.
— Но той те познава!
— Никой никого не познава освен себе си, Кам. Можем да влезем под кожата на човек, но в мислите му не можем да проникнем, нито да предвидим коя от купищата възможности ще избере. Ти откъде знаеш какъв съм аз в действителност, или, да речем, Тони?
— За Бога, толкова дълго сме разговаряли за толкова много неща, аз ти имам доверие!