Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— След като си отгатнал какво правя, защо си толкова учуден, че и ядосан на всичкото отгоре? — попита засегнатият заместник-директор.
— Това е най-тъпият кретенски въпрос, който някога си изричал, Жмичка! — викна Скофийлд.
— Защо?
— Престани все едно и също да повтаряш!
— Това го правиш ти, не аз, Брандън. Ето как стоят нещата. Както очевидно си разбрал, аз приложих Ел-фактора и ти премина изпитанието; ти си чист, следователно аз пък няма да си блъскам главата дали не съм пропуснал нещо.
— Отправеното ми предложение от страна на Матарезе, това те ядеше, нали? Обещаните милиони и разкошното ранчо…
— Това беше фалшива догадка — прекъсна го Шийлдс, — макар че поне за известно време свърши работа. Че преди двайсет и пет години ти принуди един президент на Съединените щати сам да поръча да ти платят. Отговорът ми е „да“.
— Откъде знаеш, че не съм приел?
— Иначе нямаше да го споменеш пред Дени, и то с всички подробности.
— Ти си невъзможен!
— Може би, но си припомни Прага. Впрочем къде е Дени, всъщност?
— Издадох заповед да не се появява, докато не свърша с теб, тъй като според нашата уговорка аз командвам операцията. Аз съм упълномощеното лице, нали тъй?
— Свърши ли със заяждането, Брандън? — попита заместник-директорът, като остави последния въпрос без отговор.
— Не съм, по дяволите! Идеята да свием платната и да се изнесем в Северна Каролина се отхвърля! Тук ще си останем.
— Тебе трябва да те освидетелстваме. Ония от Матарезе знаят къде сме… по-точно къде си ти. Знаят, че не си загинал на траулера и с пристигането си тук, за да се присъединиш към нашия екип, ти пръв хвърли ръкавицата. Няма да мирясат, докато не те ликвидират.
— Кажи ми, Жмичка, защо искат да ме убият?
— По същата причина, поради която ние искахме да те открием — заради онова, което го има или го няма в твърдата ти глава. Преди години докладът ти далеч не беше изчерпателен, но по собствените ти думи знаеш за Матарезе повече от всекиго от нас.
— Какво пречи да ви предоставя всичко, което зная, в писмен вид?
— Абсолютно нищо, но все пак съществуват закони, а ние си имаме работа с бясна надпревара за надмощие, по всяка вероятност в нея участват много богати и много влиятелни хора както вътре, така и извън правителството.
— Е, и какво?
— Ами това, че писмено изложение от един погребан дискредитиран таен агент, в чието досие фигурира многократно нарушение на устава, включително и неизчерпателни сведения, дезинформация и последователно подвеждане на неговите шефове, не представлява материал, който човек би представил в съда, още по-малко пред заседание на американския конгрес.
— Скъсайте листата, изгорете папката с досието! Тая история е отдавна забравена и няма никакво отношение към сегашните обстоятелства.
— Твърде дълго време прекара далеч от действителността, Беоулф Агът. Живеем в деветдесетте години. Досиетата не се прибират в папки и пликове, те се пазят в компютър, тъй че всеки старши на отдел от разузнаването, разполагащ със съответните кодове, може да получи достъп до тях. А бъди сигурен, че неколцина вече са се възползвали.
— Искаш да кажеш, че изстиналият ми труп не може да бъде подложен на разпит, а в архива е останало единствено изреждане на необходимите предприети от мен действия, които ме уличават като лъжлива стара пушка.
— Именно това исках да кажа. Ти ще бъдеш гнило месо за мелачките на Матарезе. — Шийлдс замълча, след което даде знак на Скофийлд и Прайс да се отдалечат от замлъкналия вече хеликоптер и суетящия се наоколо екипаж. — Зная, че Камерън те е подложил на обстоен разпит, което ще направя и аз. Преди да продължим нататък обаче, искам да сме на чисто. Помежду ни не може да има тайни.
— Жмичката се кани да направи признание пред скромната ми престаряла персона? — пошегува се Брей. — Не мислех, че ние, праисторическите динозаври, все още притежаваме тайни, за които си струва да се говори.
— Говоря сериозно, Брандън. Ще ти обясня докъде съм стигнал, или поне докъде си мисля, че съм стигнал, а това може дори да ти донесе облекчение, ако си имал някакви притеснения да говориш за него.
— Нямам търпение, ще знаеш.
— Когато преди години ти ни напусна, толкова много въпроси останаха без отговор, тънехме в догадки…
— Имах си повече от основателна причина — тихо, но твърдо заяви Скофийлд. — Ония клоуни, които разчепкваха докладите ми, бяха готови земята да преобърнат, само и само да припишат цялата каша на Таленков. Надуха ми главата с техните „враг“ и „комунистическо копеле“, та накрая ми идеше да ги затрия. Щеше им се да посочат Василий като единствено олицетворение на цялата империя на злото, което ни най-малко не отговаряше на истината.