Убийците на Сет

— Не си спомням.

Шуфой вдигна слънчобрана си със заплашителен жест:

— Не се опитвай да ме лъжеш!

Мъжът отстъпи назад. Шуфой затвори вратата с ритник. Мангуста мина встрани с тънък, но зловещо изглеждащ нож в ръка.

— Приятелят ми е прав. Вече платихме добра цена и искаме само малко информация — изрече той заплашително.

— Добре. Добре… — търговецът прекрачи напред и седна в ъгъла, приканвайки останалите да приближат. — Преди около година — започна той — един мъж дойде тук, каза, че името му е Ипумер и е писар в Дома на войната. Бях обявил, че горната стая е свободна. Работата ми върви: съседната къща е наша, а тук ползваме приземния етаж за склад и магазин. Той ми каза, че има нужда от място, където да се среща с по-специални дами — цъфна в усмивка лицето на търговеца.

— Лицето му беше ли открито? — прекъсна го Пренхое.

— Не. Беше облечен в бяла ленена роба с ръкави до китките. Носеше бял шал с качулка за главата, а на лицето си бе поставил една от маските на Хор, която, както знаете, има успех при младите контета.

Шуфой затвори очи и изпъшка.

— Не се ли усъмни в нещо? — попита Пренхое.

— А трябваше ли? Човекът плати добра цена. Заяви, че от негова страна няма да има безпокойства, а за мен ще бъде най-добре да знам колкото е възможно по-малко. И двамата заявихме, че сме съгласни, стиснахме си ръцете и той извади повече пари от уговореното, така че му дадох и ключа.

— Често ли идваше?

— Не — тръсна глава търговецът. — Това ме изненада. Той ми върна ключа с обяснението, че си е поръчал нов при ключар. Останах с впечатлението, че не ми се доверява. Докара малко мебели, наистина малко. Виждах го съвсем рядко.

— Посещаваха ли го дами?

— Не видях нито една. Идваше тук само по здрач и винаги беше с маска. Все едно че го нямаше. Жена ми започна да мърмори, но той плащаше добре и не ми създаваше никакви ядове.

— Някой друг да е идвал?

— Да, някакъв млад мъж. Пръстите му бяха оцапани с мастило, така че го взех за писар. Той винаги беше нещо неспокоен. Зърнах го няколко пъти; главата и лицето му бяха закачулени.

Седналият Шуфой се поклащаше напред-назад.

— Казах ви всичко, което знам — заяви търговецът и се изправи. — Друго няма — той мина бързо покрай тях и застана до вратата: — А сега мисля, че е време да си тръгвате.

Шуфой направи жест на останалите да го последват. Слязоха по стълбите, пресякоха улицата и влязоха в малка бирария. Беше празна, с изключение на двама носачи, които бяха оставили вързопите си на пода и ядно настояваха за цели кани пиво. Шуфой им нареди да млъкнат. После поръча питиета за приятелите си и те седнаха на каменна пейка отзад.

— Направих това, което искаше — рече Мангуста и отпи голяма глътка от бирата. После потупа Шуфой по главата и се изниза през вратата.

— Нещо не ми харесва — изрази мнението си Пренхое.

— И на мен — Шуфой шаваше непрекъснато и се взираше в различни посоки, сякаш следеше пчела, прелитаща с бръмчене от цвят на цвят. После се вслуша в звуците, идващи от съседните улици заедно с виковете на продавачите. — Според господаря Ипумер е имал още една стая някъде в града. А и моите предположения за случилото се бяха потвърдени. Писарят е бил доведен в Тива от човек, решен да затрие колкото е възможно повече от Пантерите от Юга, но единствено Маат знае каква е причината. И така, убиецът решава да си послужи с Ипумер — отпи от бирата си Шуфой. — Затова наема стая на името на писаря, но го прави маскиран и предрешен. Както разбра, нашият търговец на маслени светилници не си е затварял очите. Стаята е била ползвана единствено за срещи с Ипумер. След смъртта на писаря тя е била освободена веднага, всичко от нея е било прибрано и убиецът с маската на Хор се покрива.