Убийците на Сет

— Просто не е за вярване — обърса очи Пренхое с опакото на ръката си. — Беше й все едно дали съпругът й е жив или умрял.

— Струва ми се, че мислите й се въртяха по-скоро около задника на малкия Цупльо.

— И все пак какво ли е правил там Ипумер?

Шуфой изтри сълзите от бузите си с края на дрехата. Той не отговори на въпроса, а се зае да имитира Свещената хипопотамка, както я нарече, като остави ролята на нацупения прислужник за Пренхое. С шеги и смях те се върнаха на главния път и спряха там, загледани надолу към Нил.

— Защо не ме взе със себе си тази сутрин? — попита Пренхое.

— Снощи — захвана да обяснява Шуфой — господарят ми каза да отидем да пийнем вино в един от павилионите в градината. Беше, преди двамата с господарката Норфрет да си легнат — лицето на Шуфой само за миг се превърна в маска на престорена сериозност и важност. — Той ми сподели, че е длъжен да бъде хитър и проницателен. И не може да разпитва открито застаналите пред него по делото в съда, но нищо не му пречи да извърши дискретни разследвания. Ипумер се е родил с хиксоска кръв в жилите си. Преди няколко години е дошъл в Тива и е бил назначен като писар в Дома на войната. Но всъщност е започнал своя война срещу Пантерите от Юга. Господарят Амеротке смята, че Ипумер е получил службата си благодарение на протекция от високо място. Кой би бил по-подходящ за целта от самите Пантери от Юга?

— Генерал Камун ли имаш предвид?

— Именно. Остави ме да ти обясня — премести слънчобрана си Шуфой в другата ръка. — Камун е бил само нечие оръдие. Пренхое, ти сам знаеш как стават тези работи. Някой е отишъл при стария ветеран и му е казал, че един негов приятел иска да получи определена работа. Камун откликва и Ипумер, какъвто и да е бил, пристига в Тива. Трябва да свърши две неща. Първото е да си осигури мълчанието на Камун и затова отива при него, за да му благодари. Старият войник е болен и жадува за добра компания. Ипумер има меден глас, залива героя с хвалби и ласкателства. Става редовен посетител в дома му. Един път отива със съдина с отровно вино и Камун вече го няма. И второ, Ипумер измъква от Дома на войната всички документи, събрани след неговото пристигане, така че приносът на покойния воин за назначаването му на работа потъва в забвение. Умно и ловко!

— Нима Ипумер е извършил всичко това по собствена инициатива?

— О, не. Някой е направлявал действията му. И точно този някой е убиецът.

— А може ли този убиец да е очистил и Ипумер?

— Не го изключвам — съгласи се джуджето. — Между другото, ако показанията са истински, Ипумер е бил отровен от някой от домакинството на генерал Пешеду…

— Ама че объркана история — замислено рече Пренхое. — Шуфой, ако съм те разбрал правилно, сега господарят Амеротке върви по две обвързани следи: първата е отравянето на Ипумер, а втората е, че мъртвият писар е свързан по някакъв начин с убийството на Бейлет.

— Да, точно така.

— Доста странно — продължи замислено Пренхое. — Защото…

Наложи се да прекъсне мисълта си и двамата да отстъпят встрани, тъй като иззад завоя загромоляха колесници, а след тях волове теглеха кола, натоварена с делви за вода, сандъци и кошници. Един надзирател по земеделските участъци водеше работници, следвани от техните жени и деца — шумно ято от надничари и слуги, които бяха облечени в туники без ръкави, спускащи се над препаските на слабините им. Шествието слизаше към едно от полетата за обработване: надзирателят даваше указания на висок глас. Шуфой и Пренхое спряха да почакат под едно палмово дърво, докато всички отминат в облаци прах. Рояци мухи се носеха насам-натам, привлечени от превозваната храна.