Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
— Следвайте ме! — рече Мангуста и забърза надолу, като се движеше близо до стената.
Стигнаха до страничната портичка; почвата около нея бе отъпкана.
— Изглежда, тук има голямо движение — пошегува се Шуфой.
Той се загледа вдясно: виждаше се временно мостче, прехвърлено през канала, което отваряше път към палмова горичка. После забеляза терпентиново дърво, смоковница, диви треви и храсти — примамващо с хладината си място. Мангуста се насочи натам и Шуфой и Пренхое го последваха. Тясната пътека ги принуди да се движат в колона. Накрая стигнаха до неголямо открито пространство с малък заблатен водоем, опасан с върби.
— Пазете се от змии — предупреди ги Пренхое. Мангуста не му обърна внимание; отведе ги до една от върбите. Земята около нея бе мека и равна.
— Шуфой — запита той, като приклекна, — не мислиш ли, че ако имаш уговорена среща с любимата посред нощ, ще избереш това местенце като най-добро? Зад гърба ти остават само пустошта и стената на съседното имение, а ти самият няма как да не забележиш всеки, тръгнал насам — джуджето кимна. — Вижте! — изправи се Мангуста. Корените на върбата се показваха леко; един от тях беше оцапан плътно с мазнина от маслен светилник. — И там също — измъкна Мангуста нещо изпод един храст: оказа се ленена кърпа за покриване на храна, която сега беше мръсна и на петна.
— Ако съм запомнил добре — заяви Шуфой, — през нощта на убийството някой е излязъл от къщата на Пешеду след заминаването на писаря: или този, който го е посрещнал, или някой друг… — дребосъкът погледна към Къщата на Златната газела. — А това никак не е добре за Нешрата. Някой е идвал тук по светло, за да донесе кошница с храна. По-късно девойката се измъква от дома си, за да посрещне Ипумер. Двамата лягат под лунната светлина, хапват и пият вино. Именно тогава писарят е бил отровен. А после Нешрата излиза, за да прибере чашите и подноса или — посочи Шуфой към зеленясалото блатисто място — да ги хвърли.
— Това пък защо? — заинтересува се Пренхое.
Мангуста прегърна Шуфой и го притисна здраво до себе си.
— Приятелю, в някои дни върви, а в други — не толкова. Човек никога не знае кога на такъв като мен ще му се наложи да моли фараона за милост. Но хайде, има още нещо да ви показвам. Трябва да се върнем в града.
Шуфой и Пренхое го последваха. Дневната топлина се отдръпваше заедно със светлината на потъващото слънце: цветовете на камъни и дървета се сменяха. Мангуста вървеше с бърза крачка, сякаш петимен да приключи делото, с което се бе заловил. Тримата минаха през портите, проправяйки си път през тълпата. Жриците на нощта вече се събираха с надеждата да уговорят някой и друг от войниците. На главите си бяха сложили напоени с масло перуки. По зърната на гърдите им подрънкваха малки звънчета; татуировки в синьо и червено разкрасяваха ръцете и бедрата им; сребърни пулчета блещукаха в пъповете им над пестеливите парчета ярко оцветена тъкан, скриващи слабините им. Те се гушеха в сенките и подвикваха с тих глас на минаващите. За разлика от тях застаналият наблизо превозвач на трупове, дошъл от Некропола, гласовито приканвате клиентела от стъкмена набързо сергия. Досами него странстващ разказвач се опитваше да го надвика с разказите си за пътувания отвъд Синай.
Шуфой бе готов да остане, но Пренхое го дръпна за ръката. Мангуста крачеше решително напред, очевидно имайки предварително набелязана цел. Той спря само веднъж, за да се прислони в един вход, давайки път на зорката пазарна полиция, чиито блюстители минаха, размахвайки тоягите си. После продължиха през различни квартали, обитавани от тепавичари, тъкачи, грънчари и дърводелци. Накрая стигнаха до малкия пазар за масла в южния край на града. Мангуста знаеше къде отиват. Спуснаха се по широк път с къщи от двете страни и спряха пред магазин с широка сергия, върху която бяха изложени различни по материал и направа лампи. Някои бяха оцветени във весели тонове и с изкусно изработени форми на патици, гъски и почиващи сърни. Мангуста хвана едно чираче за ръката:
— Може ли да видя майстора? Идваме по работа.
Момчето изтича в къщата и се върна с нисък дебел мъж, който бършеше с парцал потта от челото си.
— По каква работа ви трябвам, господине?
Мангуста погледна към Шуфой. Джуджето развърза кесията си, скрита в гънките на робата му, и извади малък меден дебен12. После погледна към жилищните помещения над магазина и попита:
12
Разплащателно средство в новото Тиванско царство: медна, сребърна или златна нишка с тегло около 90 гр., която при нужда се нарязва на по-малки части. — Бел.прев.