Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— (Не зная. Той не ми каза друго, освен че е бил задържан против волята си. Подозирам, че всичко това има отношение към оръжието КИОРО.)
— Разбирам — промърмори Арик. Дали баща му не бе научил къде са скрити компонентите на КИОРО? Или, още по-лошо, не бе открил къде ще бъде сглобено страховитото оръжие? И в двата случая Бронски незабавно би се опитал да го постави под карантина. Но защо баща му бе предпочел да избяга?
— Какво се случи после?
— (Не можехме да му позволим да остане на йикроманска територия. И без това отношенията ни със Севкоорд са доста обтегнати. Той ни помоли да заменим изтребителя му с някой кораб, който не привлича вниманието. Аз пък споменах за нуждите ни от някои модули, които се произвеждат в „Кавтроник“, и той се съгласи да ни ги прати като възнаграждение. Но не го направи) — добави си Йятуур и стисна муцуна. — (Йикроманското разузнаване положи огромни усилия, но така и не открихме никакви сведения, че се е добрал до Ейвън.)
— Тогава къде е?
— (Не зная. Може би е поел в друга посока.)
— Нищо чудно да е избрал някое място, откъдето да може да ви достави обещаните модули. Офиси на „Кавтроник“ има почти навсякъде. Опасявам се обаче, че го е спипал Бронски.
— (Може би) — отвърна Кливерес. — (Но да не прибързваме с решенията. Аз също вярвам, че ще изпълни обещанието си.)
— Дано — отвърна Арик, но не успя да успокой страховете в душата си. Какво пък, дори Бронски да го бе задържал, не можеше да му се случи нищо лошо. — Значи, след като модулите не се появиха, вие решихте, че ще мога да ви ги доставя аз?
— (Да. Йикроманското разузнаване докладва, че се намираш на Едо, и аз пратих дипломатически кораб да те докара тук.)
— По-лесно щеше да стане, ако ми бяхте пратили бързо съобщение — обясни Арик. — Баща ми ли ви даде името Ашър Дейлс?
— (Не, но го спомена като място, където би могъл да се скрие, след като се добере до Ейвън. Предположих, че Севкоордското разузнаване няма да те свърже с това име.)
— Защо се страхувате от Севкоордското разузнаване? — попита замислено Арик. — Тази цялата работа не е ли напълно законна?
— (Законна е. Но не бива да става достояние на всички.)
— А, тоест Питър Бронски е единственият миротворчески офицер, посветен във факта, че ви е било направено официално изключение?
Си Йятуур размаха лапа във въздуха.
— (Малко преувеличаваш нещата, Арик Кавана. Но и това е допустимо.)
— Аха. — Арик отново огледа оживения хангар. Това поне обясняваше защо Бронски е на Едо — вероятно бе отишъл там, за да запознае адмирал Рудзински с тайния договор, сключен между него и Кливерес.
— (Какво ще правиш сега?) — попита го Кливерес.
Арик я погледна. Имаше нещо в тона й, което…
— Ами, предполагам, че ще се върна на Ейвън — отвърна той. — След като баща ми го няма, сега аз управлявам „Кавтроник“. Там имат нужда от мен.
— (А войната?)
— Какво войната? Да не искате да се запиша доброволец?
— (Не) — отвърна си Йятуур. — (Очаквахме да ни помогнеш в това, което правим тук.)
— И за каква помощ става въпрос? — попита малко обезпокоено Арик.
Кливерес обърна муцуната си към хангара.
— (Открихме, че е доста трудно да се свързват помежду си командно-превключващите модули, които доставяте. Особено когато очакваме от тях да координират действията на различни типове оръжия.)
— Мога да си представя — рече Арик. — В програмите на келадоновите оръжия и тези от Надежда има доста несъответствия. Трябва да внимавате, когато ги синхронизирате.
— (Значи си запознат с проблема. Ще ни помогнеш ли?)
Няколко секунди Арик мълча, втренчил замислен поглед в тъмните очи на Кливерес. Спомни си, че като малък му бяха втълпявали, че йикроманците са най-голямата заплаха за Общността и че тази заплаха се удържа единствено от присъствието на миротворческите сили. А ето, че сега стоеше пред тях и те очакваха от него да им помогне. Но истинската заплаха днес бяха завоевателите. И Общността се нуждаеше от всички съюзници, които можеше да намери.
— Добре — склони той накрая. — Ще го направя.
— Тримата изследователи напуснаха стаята — докладва старейшината. — Насочват се към тунела, който води към хангара със „Затворена уста“.
Върховният вожд кимна, загледан в картата на територията на хората-завоеватели. Картата беше извлечена от едно записващо устройство, с което се бяха сдобили след първата битка с хората-завоеватели. Върху нея, според техните изследователи, бяха нанесени всички цели, на които трябваше да обърнат внимание.
Но сега вече знаеха, че не е точно така. В тази война хората-завоеватели имаха съюзници. Ужасни, опасни съюзници.