Натиснете Enter ако смеете… [bg]

Особено след тези омари в „Уилтънс“, които щяха да блокират неговата „Мастъркард“ за няколко седмици напред. Управлението със сигурност щеше да откаже да възстанови сумата като оправдани разходи.

— Цялата вечер непрекъснато ме разпитваш за живота ми — каза Кони Андерсън. — Кога ще ми разкажеш нещо за себе си?

Тя пиеше мартини с водка, без това да й се отразява ни най-малко. Единственото нещо, от което искрено се изненада, след като слязоха на „Хийтроу“, беше, че и двамата са отседнали в един хотел. Всъщност Мартин взе решението в последната минута. „Шератон Парк Тауър“ изискваше задължителна резервация най-малко две седмици предварително. Или дискретно проучване на документите му. Администраторът веднага предложи свободна стая.

От летището Андерсън беше заминала на следобедната сесия на конгреса си. Мартин успя да свърши всичко преди нейното завръщане.

Сега двамата седяха приведени на малката масичка, избутали свещта встрани. Атмосферата беше особено предразполагаща. Кони имаше искрящи тъмни очи, които поглъщаха алчно пламъка на свещта. Питър хареса резултата.

— Биографията ми ще те отегчи до смърт — настоя той. — Много по-вълнуващо е да слушам за живота ти на търговец на модна конфекция.

— Глупости! — отговори тя. — Струва ми се, че пътуваш доста. Банкер ли си? С какво се занимаваш?

— Внос-износ.

— Законно ли? — ухили се тя.

— Почти винаги.

— Хващам се на бас, че работата ти е свързана с компютри.

— Боже, защо го каза!

— О! Значи съм права.

— Всъщност се занимавам с други неща. Просто напоследък компютрите ми причиняват големи главоболия.

— Да, четох вестниците. Вътрешното ни министерство е имало някакъв проблем, но вече всичко е наред.

— Много си осведомена. Значи си тук, за да купиш дрехи?

— Основно ще гледам. Утре следобед има едно ревю. Не искаш ли да позяпаш малко кльощави жени със странна походка?

— С удоволствие. Но шефовете ми очакват да прекарам деня в компанията на далеч не кльощави господа, дискутирайки вечната тема за печалбата.

— Боже! Финанси!

Мартин отпи от пълната си с кубчета лед чаша.

— Възможно е. Още не знам.

— Каза, че идваш тук по работа и за удоволствие. Кога ще започне удоволствието?

Той улови погледа й и я дари с най-искреното си изражение.

— Може би още тази вечер.

Момичето се усмихна.

Мартин отвърна на усмивката й. С периферното си зрение вече беше фиксирал младия мъж с официален костюм, който влезе в бара откъм казиното. Мъжът застана на входа и огледа хората в бара.