Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
Нещата бяха преминали гладко след рутинното пробождане в гърдите.
О. се бе приземил в краката на Омега и бе помолил за промяна на режима.
Бе отбелязал, че редиците на обществото оредяват и особено тези на
елитните отряди. И че братството става все по-силно. Слепият крал бе
наследил трона, а господин X. не успяваше да се справи.
Всичко това бе вярно. Но не то помогна за осъществяването на
сделката.
Не, тя бе сключена заради прищявката на Омега да издигне O.
В историята на обществото бе имало няколко случая, в които Омега
беше проявил личен интерес, ако може да се нарече така, към определен
лесър. Това не бе дар или благоволение, както някой би си помислил.
Привързаността на Омега бе силна, но краткотрайна. Според мълвата, оттеглянето на закрилата му е болезнена. Но О. бе склонен да моли, да се
преструва и да лъже, за да получи онова, което иска. А Омега бе приел
онова, което му предлагаха.
Какъв ужасен начин да убиеш два часа! Но си заслужаваше.
Запита се — мимолетна мисъл — какво ли прави сега господин X.
Когато О. бе освободен, Омега се канеше да се отбие в дома на другия
лесър, което вече трябваше да се е случило. Оръжията на досегашния
водач на убийците бяха на масата, както и мобилният му телефон и
блекбърито му. А до входната врата се виждаше обгорено петно във
формата на звезда.
О. хвърли поглед на дигиталния часовник, който се намираше в
другия край на стаята. Макар и да се чувстваше като претърпял пътна
злополука, време беше да мотивира и подкани към действие. Взе телефона
на господин X., набра един номер и притисна апарата до ухото си.
— Да, сенсей? — отговори У.
— Има промяна на водача. Искам ти да бъдеш вторият по ранг след
мен.
Тишина. После:
— Господи! Какво се е случило с господин X.?
— В момента предъвква поражението си. Така че в играта ли си?
— О, да. Разбира се. Аз съм твоят човек.
— Отсега нататък ти ще отговаряш за проверките. Личното явяване не
е необходимо. Чрез имейла е достатъчно. И ще запазя разделението
такова, каквото е. Елитните отряди ще работят по двойки. Групите Бета
ще се състоят от по четирима. Уведоми всички за случилото се с господин
X. После ела тук, в хижата.
О. затвори. Не даваше и пукната пара за обществото. Не му пукаше и
за идиотската война с вампирите. Имаше две цели. Едната бе да си върне
любимата жена, жива или мъртва. Втората — да убие белязания брат, който му я бе отнел.
Изправи се и случайно сведе поглед към тялото си, към непотребната
си мъжественост. В главата му се прокрадна ужасна мисъл.
Вампирите, за разлика от лесърите, не бяха импотентни.
Представи си красивата си и чиста съпруга… Видя я гола, с разпиляна
по раменете коса. Нежните извивки на тялото й улавяха светлината. Бе
великолепна. Съвършена. Абсолютно женствена.
Нещо, което трябваше да бъде боготворено и притежавано. Но никога
сексуален обект. Мадона. Обаче всеки потентен мъж щеше да я пожелае.
Независимо дали вампир, човек или лесър.
Агресията се надигна в него и изведнъж му се прииска да е мъртва.
Ако онова грозно копеле се бе опитало да прави секс с нея… О. щеше да
го кастрира с лъжичка, преди да го убие. И Господ да й е на помощ, ако й
бе харесало.
>16.
Фюри се събуди в три и петнайсет следобед. Сънят му бе неспокоен.
Бе все още така ядосан заради събитията от изминалата нощ, че тялото му
произвеждаше завишено количество хормони. И адреналин. Което не
помагаше особено на съня.
Протегна ръка за цигара. Запали я. Пое червения дим в дробовете си и
го задържа. Опита се да не си представя как нахълтва в стаята на Зейдист
и го събужда с ритник в челюстта. Обаче идеята за подобно действие му
се струваше примамлива.
По дяволите, не можеше да повярва, че Зи се бе опитал да обладае
Бела, да се възползва от нея. Мразеше го заради тази проява на
поквареност и безчестие. Мразеше и себе си, че така наивно се изненадва
от действията на близнака си. До този момент бе убеден, че нещо все пак
е успяло да оцелее, въпреки годините на робство… че му е останала поне
искрица душа. Но след изминалата нощ? Не можеше повече да се съмнява
в жестоката природа на брат си. Да, не му бе останала и капчица
съмнение.
И по дяволите, би трябвало да знае, че вината е донякъде и негова. Не
трябваше да остави Зи да заведе Бела в стаята си. Не можеше да понесе
мисълта, че я е жертвал заради нуждата си да вярва в доброто. Бела…