Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
– Е? – настоя тя. – Аз не шофира. Кой ще ме откара?
– Госпожо, не искате ли първо да си отдъхнете…
– Тялото ще си почине, когато умре. Кой?
– Разполагаме с един час – подхвърли Ерик и Асейл го изгледа свирепо.
Дребничката стара дама стисна чантата си и кимна.
– Значи, той ще ме отведе.
Асейл срещна погледа ѝ и понижи глас, за да е сигурен, че условията, които ще постави, ще бъдат уважени.
– Аз плащам. Да сме наясно – вие няма да похарчите нито цент.
Бабата на Сола отвори уста, сякаш искаше да спори, ала тя бе упорита… не глупава.
– Тогава аз ще се заема с кърпенето.
– Дрехите ни са в достатъчно добро състояние.
Ерик се прокашля.
– Всъщност няколко копчета са ми се разхлабили. А и залепващата лента на бронежилетката…
Асейл погледна през рамо и оголи зъби срещу идиота… разбира се, така, че бабата на Сола да не го види.
След това изглади чертите си, обърна се към нея…
И разбра, че е изгубил. Повдигнала едната си вежда, тя го наблюдаваше с нетрепващ поглед, по-сигурен от погледа на всеки враг, срещу когото Асейл се бе изправял.
Той поклати глава.
– Не мога да повярвам, че водим преговори.
– И си съгласен с условията.
– Госпожо…
– Значи, е решено.
Асейл вдигна ръце във въздуха.
– Е, добре. Разполагате с четирийсет и пет минути. Само толкова.
– Ще се върнем до трийсет.
С тези думи тя се завъртя и пое към вратата, оставяйки вампирите да се споглеждат зад дребничкия ѝ гръб.
– Вървете – процеди Асейл. – И двамата.
Братовчедите се отправиха към вратата на гаража, но така и не стигнаха до там.
Бабата на Сола се обърна рязко и сложи ръце на кръста си.
– Къде ти е разпятието?
Асейл се отръска.
– Моля?
– Не си ли католик?
Мила, симпатична госпожо – помисли си Асейл, – та ние дори не сме хора.
– Не, боя се, че не съм.
Очи като два лазерни лъча се впиха в него. В Ерик. В брата на Ерик.
– Ще променим това. Такава е волята на Бог.
И като се обърна, тя прекоси преддверието, отвори вратата и изчезна в гаража.
Докато тежката стоманена преграда се затваряше автоматично след нея, Асейл бе в състояние единствено да примига.
Братовчедите бяха също толкова зашеметени. В техния свят надмощие се постигаше със сила и манипулация от страна на мъжете. Позиции се печелеха и губеха чрез сблъсък на воли, които нерядко бяха кървави и оставяха цял куп трупове след себе си.
Последното, което някой, преминал през подобни изпитания, очакваше, бе да бъде кастриран на собствена територия от жена, която дори нямаше нож. И вероятно би трябвало да стъпи на столче, за да стигне до тази част от анатомията им.
– Какво стоите! – сопна се Асейл. – Тя като нищо ще подкара колата сама.
10
–…само едно от тях може да промени всичко.
Душът продължаваше да шурти сякаш нищо не се бе случило, приятният звук от падаща вода отекваше между стените на съблекалнята… а главата на Рот си оставаше стисната в желязна хватка – в гърлото му беше опряна кама, тежка ръка дърпаше назад плитката, която се спускаше по гърба му. Нямаше мърдане.
Стиснал зъби, той не бе сигурен дали би трябвало да е впечатлен, или да насърчи камата да си свърши работата.
Само че животът още не му беше омръзнал.
– Какви са те, Пейн? – процеди той през зъби.
Нисък, гърлен глас се разнесе досами ухото му:
– И двамата знаем, че можеш да се освободиш, стига да поискаш. Можеш да ме надвиеш, преди да съм имала време да мигна… доказа го повече от категорично в тренировъчната зала.
– А второто?
– След като успях да се добера до теб веднъж, ще мога да го направя и втори път. И може би тогава няма да си хабя дъха, мъчейки се да те убедя, че съм ти равна.
– Нали си даваш сметка, че аз съм кралят.
– А аз съм дъщеря на божество, шибаняк такъв.
С тези думи тя го пусна и отстъпи назад.
Закривайки гениталиите си с ръка, Рот се обърна към нея. Никога не бе виждал как изглежда, но му бяха казвали, че има конструкцията на брат си – висока и силна. Както и същата гарвановочерна коса и бледи, ледени очи… за интелигентността и сам можеше да съди.
А очевидно имаше и неговите топки.
– Мога да те убия – мрачно заяви тя. – Когато си поискам. И не се нуждая от традиционно оръжие. По-силен си от мен, не го отричам. Но аз съм способна на неща, които не можеш да си представиш.
– Защо не ги използва тогава?
– Защото не искам да те убивам. Тук имат нужда от теб. Ти си от жизненоважно значение за расата.