Кралят

Тя кимна отсечено.

– Давай.

Ерик, който тъкмо заобикаляше колата с багажа, повдигна вежди, и с основание. Асейл никак, ама никак не обичаше да го командват.

Ала за нея щеше да направи изключение.

– Но разбира се. – Асейл отстъпи назад и отново се поклони, махвайки към вратата, през която беше дошъл.

Царствена като кралица, дребничката възрастна дама засит­ни през гаража към трите ниски стъпала, които въвеждаха в къщата.

Асейл избърза напред, за да ѝ отваря.

– Това е преддверието. Нека продължим напред, към кухнята.

Тръгна след нея, преглъщайки нетърпението си. Ала всъщност не бързаше за никъде. Трябваше да е сигурен, че официалната фасада на империята на Бенлоис се е изпразнила от артдилърите и офис служителите, преди да отиде там. А дотогава щеше да мине поне един час.

Той продължи обиколката на къщата.

– Там са нишата за хранене и помещението за гости. – Докато минаваше пред нея, за да я въведе в огромното отворено пространство с изглед към река Хъдсън, той видя оскъдната мебелировка с нови очи. – Не че каня гости.

В къщата нямаше нищо лично. Само „декорът“, целящ да помогне мястото да бъде продадено – безлични вази и килими, и комплекти дивани и кресла в неутрални тонове.

Същото важеше и за спалните – четири на долния етаж и една на горния.

– Кабинетът ми е ето тук…

Асейл спря. Намръщи се. Огледа се наоколо.

Върна се в кухнята, за да открие останалите.

Бабата на Сола беше пъхнала глава в хладилника като гномче, което си търсеше хладно местенце за лятото.

– Госпожо?

Тя затвори вратата на хладилника и отиде при шкафовете, които стигаха до тавана.

– Тук няма нищо. Нищичко. Какво ядете?

– Ъъъ… – Асейл се улови, че поглежда към братовчедите за помощ. – Обикновено се храним в града.

Изсумтяването, което последва, определено прозвуча като „майната му на това“, изречено на езика на възрастните дами.

– Нуждая се от суровини.

Тя се завъртя на малките си лъскави обувки и сложи ръце на кръста си.

– Кой ще ме заведе в супермаркета.

Не беше въпрос.

Под нетрепващия ѝ поглед Ерик и агресивният убиец, когото той наричаше свой брат, изглеждаха също толкова слисани, колкото и Асейл.

Беше планирал тази вечер до последния детайл и посещение на местния супермаркет определено не беше в списъка.

– Вие двамата сте прекалено кльощави – заяви тя, кимвайки по посока на близнаците. – Трябва да ядете.

Асейл се прокашля.

– Госпожо, доведохме ви тук заради собствената ви безопасност. – Нямаше да допусне Бенлоис да увеличи залога, затова се бе наложило да прибере на сигурно място потенциалните съпътстващи жертви. – Не за да ни станете готвачка.

– Вече отказахте пари. Няма остана тук безплатно. Ще си изкара прехраната. Така ще бъде.

Асейл изпусна дъха си, бавно и продължително. Сега вече знаеше откъде Сола беше наследила независимата си жилка.