Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
В девет вечерта Люк отиде до бараката и откри Сара да работи на лабораторната маса. Одил също беше тук и водеше сметки на общото бюро на Джеръми и Пиер.
Одил бързо си беше намерила ниша — занимаваше се с бумащините около покупките и домакинството, което бе горе-долу същото като работата, която вършеше през деня за баща си. Брат й прекарваше по-малко време в лагера, идваше само за час вечерта и помагаше на готвача с рязането на зеленчуци и тъй нататък.
Сара и Одил бъбреха на френски и се кискаха като момичета, когато Люк влезе шумно и изцапа пода с каубойските си ботуши.
Одил млъкна и продължи работата си. Сара му каза, че е почти готова да разгледа пробите под микроскоп. Беше пропуснала вечерята, за да пресее материала и да подготви химически пробите с флуороводородна киселина, за да премахне силикатните включения.
Люк гледаше как тънките й пръсти взеха микроскопското стъкло, капнаха капка глицерин и залепиха второто стъкло отгоре.
Тя нагласи светлината, погледна на ниско увеличение и доволно заяви, че пробата изглежда „добра“. При по-високо увеличение я раздвижи напред-назад и издиша дълго. Люк не беше разбрал, че е сдържала дъха си.
— Това не може да се подправи.
— Какво има?
Гласът й бе станал дрезгав от вълнение.
— Налице е обичайният фон от папрат и иглолистни, но виждам и три многобройни и напълно уникални популации полен. Погледни.
Люк с мъка фокусира микроскопа. Не беше специалист, но дори той можеше да забележи, че има три основни вида микроскопични спори. Едните приличаха на космати топки за ръгби, другите — на сплескани автомобилни гуми, а третите — на четириклетъчни ембриони.
— Какво е това? — удиви се той.
Сара хвърли поглед към Одил, която работеше, без да им обръща внимание. Одил не говореше английски, но Сара направи знак с очи, че е по-добре да говорят насаме.
— Какво ще кажеш да се поразходим?
Извиниха се и тръгнаха към лагерния огън, който пращеше и пукаше примамливо.
— Добре, какво беше това? — настоятелно попита той.
— Поленът е от трите растения, изобразени в десетата зала и в ръкописа — Ribes rubrum, касиса, който Бартомио нарича бодливо грозде, Convolvulus arvensis, полска поветица или упойваща лоза според Бартомио, и Hordeum spontaneum, див ечемик. Концентрациите са зашеметяващи!
Люк довърши мисълта й:
— Това означава, че значителни количества от тези три растения са били внасяни в пещерата! Те са били използвани с конкретна цел. Никога не сме били свидетели на подобна дейност през късния палеолит!
Тя сияеше. Оранжевата светлина от огъня осветяваше половината й лице. Люк внезапно си спомни колко го възхищаваше на времето острата линия на челюстта й, начина, по който тя подчертаваше деликатната й дълга шия. Това не бе обичайната ерогенна зона, но въпреки това задейства нещо и той я целуна по устните преди тя да успее да реагира. Държеше раменете й и отначало му се стори, че тя отвръща на целувката му, но вместо това Сара постави длани на гърдите му и го отблъсна.
Вече не се усмихваше. Огледа се за любопитни очи.
— Люк, двамата с теб си имахме своя момент. Ти избра да го прекратиш, аз го приех и всичко приключи. Няма да влизам в същия кръг отново.
Той бавно пое дъх, усещайки вкуса на червилото й.
— Извинявай. Изобщо нямах намерение да го правя. Просто е от вълнението, нали разбираш. Може би има и нещо друго, но си права, не биваше да стигаме дотук. Пък и двамата с Карлос като че ли се погаждате.
Това я накара да се разсмее.
— Знаеш как стоят нещата, Люк. Археологически еквивалент на корабен роман. Слезеш ли на сушата, всичко свършва.
— Признавам, че синдромът ми е познат.
Тя го изгледа лукаво и оповести, че смята да провери още няколко проби и да запише наблюденията си. Люк се наруга, докато я гледаше как се отдалечава. Не беше сигурен дали е ядосан задето я беше целунал, или защото не й бе обяснил по-добре, не се бе опитал да изглади простъпките от миналото. Така или иначе, не се чувстваше добре в личен план, но пък за сметка на това се чувстваше великолепно заради Руак.
И ето го отново — стария му проблем с работата и жените. Нямаше трети крак, който да подпре стола. Помисли си, че може би му трябва някакво хоби, но пропъди идеята, когато се опита да си представи нелепата картинка — Люк Симар, замахващ стик за голф.