Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Лукс и грях - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лукс и грях

Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:

Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана.
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 83
Перейти на страницу:

Вдишайте през носа и издишайте през устата, прозвучаха успокоителните инструкции откъм кабинета. Госпожа Марин стоеше със спокойно отпуснати до тялото ръце. Дори не помръдна, когато телефонът й изчурулика, което означаваше, че е получила имейл. Това беше времето, което изцяло посвещаваше на себе си.

Хана грабна плика и се качи на горния етаж в стаята си. Седна на леглото, прокара ръце по луксозните си чаршафи и се усмихна на Дот, който кротко спеше на кучешкото си креватче.

— Ела тук, Дот — прошепна тя. Той се протегна и сънливо се покатери в скута й. Хана въздъхна. Може би беше просто предменструалният синдром и цялото това дразнещо, неспокойно усещане щеше да отшуми след няколко дни.

Разкъса плика с нокът и се намръщи. Не беше покана, а бележка, която нямаше особен смисъл.

„Хана,

Дори тати не те обича!

А.“

Какво трябваше да значи това? Но когато извади другия лист в плика, тя хлъцна.

Представляваше цветна разпечатка от онлайн-вестника на някакво частно училище. Хана се взря в познатите образи на снимката. Обяснението отдолу гласеше:

„Кейт Рандал от училище Барнбъри беше водещата на събитието. На снимката е с майка си Изабел Рандал и годеникът на госпожа Рандал, Том Марин.“

Хана запримига бързо. Баща й изглеждаше същият като последния път, когато го видя. И макар сърцето й да пропусна един удар, когато прочете думата годеник — кога се бе случило? — то видът на Кейт бе онова, от което кожата я засърбя. Кейт изглеждаше по-съвършена. Кожата й блестеше, косата беше безупречна. Беше прегърнала щастливо майка си и господин Марин.

Хана никога нямаше да забрави момента, когато за пръв път видя Кейт. Двете с Али току-що бяха слезли от влака в Анаполис и отначало тя забеляза само баща си, облегнат на капака на колата. Но тогава вратата се отвори и Кейт излезе навън. Дългата й кестенява коса бе права и блестяща, а стойката й беше на момиче, което ходеше на балет от двегодишно. Първият порив на Хана бе да се скрие някъде. Погледна изтърканите си дънки и развлечен кашмирен пуловер и направи усилие да не припадне. Ето защо татко ни напусна, помисли си тя. Той иска дъщеря, която няма да го излага.

— Боже мой — промълви Хана и потърси обратния адрес върху плика. Нищо. Изведнъж си даде сметка, че единственият човек, който знаеше за Кейт, беше Алисън. Очите й се спряха върху А-то на бележката.

Сладоледът избълбука в стомаха й. Тя се втурна към банята и грабна допълнителната четка за зъби от керамичната чаша до мивката. После коленичи, надвесена над тоалетната и зачака. В ъгълчетата на очите й се появиха сълзи. Не започвай отново, каза си тя и стисна здраво четката. Нямаш нужда от това.

Хана се изправи и се огледа в огледалото. Лицето й беше зачервено, косата разрошена, а очите — кървясали и подути. Бавно върна четката за зъби обратно в чашата.

— Аз съм Хана и съм страхотна — каза тя на отражението си.

Но не звучеше убедително. Изобщо.

17.

Патоци и гъски

— Окей. — Ариа издуха дългия си бретон от очите. — В тази сцена трябва да си сложиш този гевгир на главата и постоянно да говориш за бебето, което нямаме.

Ноъл сбърчи вежди и потупа с пръст пълните си устни.

— Защо се налага да нося гевгир на главата си, Финландке?

— Защото това е театър на абсурда. Така че се очаква действието да е… абсурдно, ако ме разбираш.

— Схванах идеята ти — ухили се Ноъл. Бе петък сутринта и всички седяха по чиновете си в кабинета по английски. След вчерашния провал с „В очакване на Годо“, следващата задача, която Езра им даде, бе да се разделят на групи и сами да напишат екзистенциалистични пиеси. Екзистенциалистичен беше евфемизъм за „глупав и шантав“. И ако някой умееше да пише глупаво и шантаво, то това беше Ариа.

— Сещам се за нещо наистина абсурдно, което бихме могли да направим — каза Ноъл. — Може нашият герой да шофира джип и понеже е пийнал няколко бири, да катастрофира в езерото с патиците. Но понеже е заспал зад волана, не разбира, че е паднал чак до следващия ден. После в джипа може да има патици.

Ариа се намръщи.

— Как ще го поставим? Струва ми се невъзможно да го пресъздадем на сцена.

— Нямам представа — сви рамене той. — Но това ми се случи миналата година. Беше адски абсурдно. И готино.

1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 83
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)