Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
— Дърк, това наистина си ти — изхълца тя. — Там, в тъмнината… гласът ти… Не бях много сигурна… Мислех, че ти си… Мислех, че никога няма да те видя отново.
— Изглежда — усмихна се той, — че нашите срещи са един безкраен източник на изненади.
— Чичо Бруно ми каза, че ти никога повече няма да ми се обадиш.
— Не вярвай на всичко, което чуваш от чичо си.
Тери нежно опипа превръзката на носа му.
— Ранен си. — Гласът й звучеше загрижен. — Чичо Бруно ли те удари? Заплаши ли те с нещо?
— Не, паднах по едни стълби — леко изопачи истината Пит.
— Какво става тук? — намеси се екскурзоводът, сваляйки бавно оръжието си. — Ще бъде ли така любезна младата дама да ми каже името си?
— Аз съм племенницата на Бруно фон Тил — отвърна тя рязко. — Не виждам обаче какво ви засяга това.
Гъркът възкликна и пристъпи две крачки към Тери, за да погледне отблизо лицето й. След около половин минута отново вдигна бавно оръжието си и го насочи към Пит, после поглади мустаците си и кимна важно.
— Може и да казвате истината — заговори той спокойно, — но може и да лъжете, за да защитите тия две отрепки.
— Нелепите ви инсинуации изобщо не ме интересуват — вдигна наперено брадичка Тери. — Свалете това противно оръжие и ни оставете на мира. Чичо ми се ползва с голямо влияние пред тукашните власти. Една негова дума и на бърза ръка ще се озовете в някой затвор.
— Знам много добре какво влияние има тук Бруно фон Тил — отвърна равнодушно екскурзоводът. — За ваше съжаление това никак не ме плаши. Крайното решение относно арестуването или освобождаването ви зависи изцяло от моя началник в Панагия инспектор Закинтус. Той ще поиска да се срещне с вас. Но почнете ли да говорите лъжи, бъдещето ви ще бъде за оплакване. А сега, моля, заобиколете стената и след двеста метра по пътечката ще стигнете до една кола. — Той отмести пистолета от Пит към Тери. — И едно предупреждение към вас, господа. Избийте си всякаква мисъл за глупави постъпки. Ако забележа дори едно потрепване на мускул на лицето на един от двама ви, ще пръсна мозъка на това нежно и прекрасно създание. Хайде да вървим.
Пет минути по-късно те стигнаха до колата — черен мерцедес, паркиран незабележимо под гъстите клони на група елови дървета. Вратата на шофьора беше отворена и един мъж в изряден кремав костюм седеше отпуснат зад кормилото, стъпил с единия си крак на земята. Като ги видя да се приближават, излезе и отвори задната врата. Пит огледа продължително мъжа. Контрастът между безупречно изгладения светъл костюм и смуглото, грозновато лице представляваха интересна гледка. По-висок с около пет сантиметра от Пит, мъжът приличаше на издялан от камък колос и беше точно толкова масивен. Имаше широки рамене и вероятно тежеше не по-малко от сто и десет килограма. Чертите на лицето му бяха непропорционални и изумително отблъскващи, но в същото време му придаваха странна хубост, такава, каквато би привлякла всеки художник. Пит не се заблуди. Той веднага разпозна в него бездушния човек със склонност да убива. Неведнъж се беше натъквал на приятни на външен вид грубияни, за които убийството беше част от всекидневието им.
Екскурзоводът се приближи до него и рече:
— Дариус, имаме си гости. Три малки загубили се в гората козленца. Ще ги закараме при инспектор Закинтус и те ще му изиграят едно малко представление — каза той и се обърна към Пит. — Сигурен съм, че компанията на инспектор Закинтус ще ви хареса, той е превъзходен слушател.
Дариус важно посочи с ръка задната седалка.
— Вие, двамата, сядайте тук, а жената отпред. — Гласът му отговаряше на външността му — дълбок и дрезгав.
Пит се отпусна на седалката и през ума му се заредуваха няколко плана за бягство, всеки следващ по-безуспешен от предишния. Екскурзоводът ги държеше в ръцете си, докато Тери беше с тях. Ако я нямаше, разсъждаваше той, двамата с Джордино щяха да се справят с екскурзовода и да го обезоръжат. Мина му през ума и мисълта, че ако пък направят такъв опит, екскурзоводът може би нямаше да се осмели да стреля в жена, но щеше да е твърде рисковано да се провери подобна възможност. Екскурзоводът се поклони със зле прикрита любезност.
— Бъди джентълмен, Дариус, и предложи сакото си на дамата. Нейните… ъ-ъ… изпъкнали форми може да ни разсейват по пътя.
— Не си прави този труд — възрази Тери. — Няма да сложа сакото на този дървеняк. Няма какво да крия. Освен това ще ми е приятно да гледам как мазен червей като теб се гърчи от неудобство.