Средиземноморският храст

— Щяхте да се почувствате кръгъл идиот, ако не бяхме.

— Беше въпрос само на време. Няма друг изход от Ямата на Хадес.

— Ямата на Хадес ли? — попита с нараснало любопитство Пит. — Защо се нарича така?

— Намирам внезапния ви интерес към археологията доста неочакван. Но щом питате… През златния век на Гърция нашите праотци водели криминалните процеси в амфитеатъра. Избрали това място, тъй като броят на съдебните заседатели достигал до сто души. Тяхното твърдение, и то много мъдро, било, че колкото повече хора раздавали правосъдие, толкова по-правилна ще е присъдата. В зависимост от обстоятелствата, ако подсъдимият бил признат за виновен и осъден на смърт, на него му се предлагало да избира как да умре — бързо или да бъде хвърлен жив в Ямата на Хадес.

— Какво толкова страшно е имало в ямата? — попита Джордино, гледайки в отразеното в огледалото за обратно виждане лице на Дариус.

— Всъщност това не било яма — поясни Зино, — а голям подземен лабиринт със сто различни тунела само с един вход и с един изход, който обаче бил строго пазен в тайна.

— Е, поне на осъдените им се е предоставяла възможност да излязат на свобода — подметна Пит и изтръска цигарата си в пепелника, вграден на гърба на предната седалка.

— Изборът съвсем не е предоставял такава възможност, както ви се струва. В лабиринта бродел лъв, който нямал много за ядене, освен, разбира се, някой минаващ углавен престъпник.

Лицето на Пит помръкна, но той бързо се овладя. В съзнанието му изплува самодоволната физиономия на Фон Тил. Защо дъртият шваба използва исторически похвати, за да прикрива загадъчните си планове? Дали тази натрапчива негова идея за драматизъм няма да се окаже пукнатина в бронята му. Пит се облегна назад и всмукна дълбоко от цигарата си.

— Това е просто един увлекателен мит.

— Уверявам ви, че съвсем не е мит — отвърна сериозно Зино. — Броят на осъдените гърци, намерили смъртта си в Ямата на Хадес, е безчетен. Дори през последните години, преди входът да бъде затворен, неколцина души навлезли в лабиринта и изчезнали без следа. Няма сведения за нечие успешно бягство.

Пит метна цигарата си през прозореца и обърна глава да погледне първо Джордино, а после Зино. Самодоволна усмивка се разля по лицето му и стигна до ушите му.

Зино изгледа замислен Пит. После сви рамене и направи знак на Дариус. Шофьорът кимна и след секунди мерцедесът излезе на главния път. Колелата му стъпиха върху износен двулентов паваж. Дърветата, строени от двете страни като отдавна забравени часовои, се изнизваха покрай колата като размазана лента от прах и зелени листа. Въздухът бе станал по-хладен. По едно време Пит се извърна назад и видя как слънцето се скрива зад голия връх Хипсарион — най-високата точка на острова. Спомни си, че един гръцки поет бе описал Тасос като „гръб на диво магаре, покрит с дива растителност“. Макар описанието да беше отпреди двеста и седем години, то беше валидно и днес.