Снежен крах

Нивото на детайлизация е фантастично. Резолюцията, яснотата, просто видът на кълбото подсказва на Хиро и на всеки друг, който разбира от компютри, че този софтуер е яка работа.

Не са само континентите и океаните. Кълбото изглежда точно както би изглеждала Земята от точка в геосинхронна орбита точно над Ел Ей, заедно с климатичните системи — огромни въртящи се галактики от облаци, реещи се над повърхността на кълбото и хвърлящи сиви сенки върху океаните, и полярни ледени шапки, които се топят и разпадат, и се вливат в морето. Половината кълбо е осветено от слънчева светлина, половината е тъмно. Терминаторът — линията, разделяща деня от нощта — току-що е минала през Ел Ей и сега пълзи по Тихия океан на запад.

Всичко става в забавен кадър. Хиро вижда как формата на облаците се променя, ако ги наблюдава достатъчно дълго. Май нощта на Източното крайбрежие е ясна.

Нещо привлича вниманието му — движи се бързо по повърхността на кълбото. Струва му се, че е комар. Но в Метавселената няма комари. Опитва се да се съсредоточи върху нещото. Компютърът, който изпраща към роговиците му лазерни лъчи със слаба мощност, отскачащи от тях, усеща тази промяна във вниманието и Хиро ахва — той сякаш се гмурка надолу към глобуса като разхождащ се из космоса астронавт, току-що изпаднал от орбита. Когато най-сетне се овладява, се намира само на няколкостотин мили над земята, вперил поглед в плътно облачно струпване, и вижда комара, който се плъзга под него. Това е нисколетящ сателит на ЦРК, летящ от север на юг в полярна орбита.