По-неживи от всякога
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0963-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-неживи от всякога». Краткое содержание книги:
Звън!
Лала зърна айфона си на черното бюро.
До Лала
20 юни, 23:42
Клео: Писала ли си ми? Бях под душа. Извинявай, ако съм пропуснала. Още съм будна.
Добър опит, Клео. Лала превключи телефона си на вибрация. Очевидно многократните обяснения, че Уикс няма да й се обади в полунощ с резултатите от гласуването, бяха без значение. Кралицата не се отказваше.
Откакто Франки я би с няколко приятели повече, Клео твърдо си бе наумила да си върне статута. Лала се опита да прецени коя от двете двойки би се харесала повече на спонсорите. Беше почти невъзможно да реши. И двете бяха чаровни и изглеждаха прекрасно. И двете се харесваха на хората и бяха популярни. И двете представяха два свята, събрани в едно по свой начин. Но ако Клео спечелеше, тя щеше да престане да се съревновава с Франки. И тъкмо затова Лала тайничко бе гласувала за нея и Дюс.
Изпъшка и подпря глава на ръцете си. Какво й повтаряше Влад, когато бе съкрушена? Хапка по хапка….
Само да можеше да се съсредоточи върху работата си и да спре да се тревожи за нещата, които можеха да се объркат… Съсредоточи се. Съсредоточи се. Съсредоточи се…
Бъзззззз.
До Лала
20 юни, 23:47
Клео: Будна ли си?
Гггхххххх! Лала метна телефона на леглото. Тийни Търнър надигна главичка и примигна. Съжалявам, помисли си Лала, но бе прекалено уморена, за да говори. Изхвърли сусаменото си блокче в кофата и се върна пред компютъра. Хапка по хапка…
— Тофу?
— Аааааааа! — Лала подскочи. — Уплаши ме!
Влад стоеше до нея със сребърен поднос.
— Почуках, но…
— Няма нищо — усмихна се тя мило.
— Помислих си, че може да си огладняла. — Той поднесе платото под носа й. Острият мирис на тофу, увито в листа от марули, предизвика въртоп в празния й стомах.
— Не съм гладна — излъга тя.
— Скъпа, бледа си като Никол Кидман — възрази той. — Вземи поне това.
Лала преглътна таблетките желязо с остатъка от изстиналото си соево лате.
Влад се разположи на края на леглото и разсеяно потупа Тийни по главата.
— Та значи, работя си аз по предложението за готварската ми книга, нали знаеш — онази, в която използвам само червени съставки — и тъкмо съм яхнал гребена на вълната, когато…
Лала заби зъби в долната си устна. Редовният му номер: Ще стоя тук и ще си бърборя, докато ми кажеш какво си намислила да правиш. Но единственото, за което тя мислеше сега, беше, че Влад седи в стаята й и дърдори, а тя имаше толкова много работа.
— … баща ти снове наоколо и захвърля черното си палто на канапето, което гледа на запад. Все едно се опита да изсмуче творческите ми сили. — Влад свали очилата си и потърка посивелите си слепоочия. — А после оставя куфарчето си на канапето за влюбени — сякаш любовта и работата са съвместими — и хуква насам-натам, рита кактуса и запраща бодливото нещо право на моята пътека на хармонията…
Лала почука с химикалката по бележника си. Искаше да изкаже подкрепата си и прочее, но…
— Добре съм — каза тя най-сетне. — Просто работя за конкурса.
— Успокои ме — рече Влад и я целуна по главата. — Тогава — оставям те. Впрочем крайчетата на косата ти скоро ще вържат.
— Това намек ли е? — попита Лала и се разсмя.
— Време е — каза той и направи ножица с два пръста. — Просто казвам.
— Щом свърша с конкурса — отвърна Лала. Тя отчаяно искаше да има един ден за разкрасяване и…
Животните се раздвижиха. Космите по вратовете настръхнаха; опашките се сковаха; цвърчене, хлъзгане, потропване и чуруликане се завъртяха като циклон от негативна енергия в стаята.
— Какво става тук? — попита господин Ди от мрачния коридор. Спретнатата му фигура приличаше на сянка, излъчваща заплаха.
— Всичко е наред — обади се Лала, като се опитваше да успокои полуделите животни, които се блъскаха едно в друго. Опитваше се да успокои и себе си.