Чаровник по рождение

Но Дийн се насили да се изкачи по стъпалата. Когато стигна най-горе, кимна към ножа.

– Какво възнамеряваш да правиш с това? И защо се събуди?

– Аз… аз чух някакви шумове. – Тя притисна по-плътно колене към гърдите си. – Помислих, че може да е… убиец или нещо подобно.

– Бях аз. – Той се наведе и взе ножа от ръката й. Пъфи, която изглеждаше значително по-чиста и охранена, отколкото в петък, се прозина хрипкаво и затвори очи.

– Аз чух шума, преди да дойдеш. – Тя се взираше втренчено в проклетия нож, сякаш се боеше, че той може да я наръга с него. – В десет и трийсет и две. Ава сложи в багажа и будилника ми.

– И седиш тук от два часа?

– Мисля, че се събудих, когато татко излезе.

– Той не е ли тук?

– Струва ми се, че отиде да види Ейприл.

Не се изискваше голямо въображение, за да си представи с какво се занимават Лудия Джак и скъпата стара мамичка. Дийн закрачи надолу по коридора и хвърли ножа върху леглото на Джаки. Нека да се чуди как се е озовал тук.

Когато се върна, Райли не бе помръднала от мястото си, обгърнала коленете си с ръце. Дори кучето я бе изоставило.

– След като татко излезе, чух някакво скърцане – поде тя. – Сякаш някой се опитваше да се промъкне в къщата и може би имаше пистолет или нещо подобно.

– Това е стара къща. Всичко скърца. Откъде взе ножа?

– Скрих го в спалнята си, преди да си легна. У дома… нашата къща има алармена инсталация, но не мисля, че тук има подобни неща.

Тя е седяла тук два часа, въоръжена с касапски нож? От мисълта го побиха тръпки.

– Върви да спиш – заповяда й той по-рязко, отколкото смяташе. – Аз вече съм тук. Тя кимна, но не помръдна.

– Какво има? Райли загриза нокътя си.

– Нищо.

Беше я заварил с касапския нож в ръка, беше ядосан на Блу, мисълта, че в момента Ейприл се чука с Лудия Джак, го вбесяваше, затова си го изкара на детето.

– Хайде, говори, Райли. Не умея да чета мисли.

– Нямам какво да кажа.

Но отново не помръдна. Защо не отиваше да си легне? Дийн, който притежаваше безкрайно търпение с най-невъзприемчивите новаци в отбора, сега имаше чувството, че всеки миг ще избухне.

– Мисля, че имаш. Изплюй камъчето.

– Нищо не искам – побърза да го увери тя.

– Чудесно. Тогава си стой тук.

– Добре. – Главата й се сведе още по-ниско, а разрошените къдрици закриха лицето й. Явната й беззащитност се превърна II нишката, повела го обратно към най-тъмните ъгълчета на детството му. заседна в гърлото му.

– Надявам се, че знаеш, че не можеш да разчиташ на Джак за нищо, ако не се смятат парите. Той няма да бъде до теб. Ако искаш нещо, ще трябва сама да се бориш да го постигнеш, защото той няма да реши проблемите ти. Ако сама не се грижиш за себе си и не отстояваш желанията си, светът ще се стовари върху главата ти.

– Ще се постарая – смотолеви момичето унило.

В петък сутринта в кухнята бе съумяла прекрасно да отстои желанията си. За разлика от него, тя бе успяла да подчини баща си на волята си, но сега, като я гледаше така смачкана, в гърдите му кипеше гняв, който не можеше да потуши.

– Говориш това, което смяташ, че искам да чуя.

– Извинявай.

– Няма за какво да се извиняваш. Просто ми кажи,

Малките й рамене трепереха, а думите се изстреляха като залп от устата й.

– Искам да видиш дали в стаята ми не се крие убиец!

Той пое дълбоко дъх.

Една сълза капна върху долнището на пижамата й, точно до розовото сърце с надпис: „Целуни ме, глупчо".

Той беше най-големият тъпанар и гадняр на земята и повече не можеше да продължава така. Не можеше да се прави, че тя не го интересува, само защото му създаваше неудобство. Отпусна се на стъпалото до нея. Кучето изтърча от неговата спалня и се настани удобно помежду им.

През целия си съзнателен живот не бе допускал преживяното в детството да го повлече надолу. Единствено на футболното игрище си позволяваше да отприщи вихъра от онези тъмни емоции в душата си, които обикновено държеше под похлупак. Ала сега бе позволил гневът му да се излее върху човек, който най-малко го заслужаваше. Наказваше това изключително чувствително дете, задето му бе напомнило за някогашната му безпомощност.

– Аз съм кретен – рече Дийн тихо. – Не биваше да ти крещя така.

– Всичко е наред.

– Не, не е наред. Не бях ядосан на теб. Бях бесен на себе си. На Джак. Ти не си направила нищо лошо.

Той усещаше как тя попива думите му, прекарва ги през този неин сложен мозък, навярно търсейки начин да продължи да обвинява себе си. Не можеше да го понесе.

– Хайде, давай, удари ме – подкани я младият мъж.

Тя вдигна глава и плувналите й в сълзи очи се ококориха от изумление.

– Не бих могла да го направя.

– Разбира се, че можеш. Така… така правят сестрите, когато братята им се държат като кретени.

Не му беше лесно да изрече думите, но беше крайно време да престане да се държи като егоистично магаре, а да бъде зрял и отговорен мъж.

Устните й се разтвориха от удивление, че той може би най-сетне ще я признае за своя сестра. В мокрите й от сълзите очи засвети надежда. Тя искаше той да отговаря на всичките й илюзии.

– Ти не си кретен.

Трябваше да оправи тази каша, иначе никога нямаше да си го прости. Прегърна я през раменете. Тя се скова за миг, сякаш се боеше, че той ще се отдръпне. Вече бе започнала да разчита на него. С въздишка на примирение Дийн я привлече по-близо към себе си.