Чаровник по рождение
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #7
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Чаровник по рождение». Краткое содержание книги:
Блу Бейли е тръгнала на мисия – да убие бившето си гадже. Или поне да го нарани сериозно. А колкото до бобърския костюм, в който се е напъхала… Нейна ли е вината, че животът продължава да й хвърля изненадващи пасове? Като например една скъпа, черна спортна кола да спре на магистралата и от нея да слезе гръцки бог…
– Искам четиристотин долара за платно с размери метър на метър – заяви Блу. – И аванс от двеста долара още днес. Не се пазаря, приемате или отказвате.
– Много си евтина – изсумтя Нита. – Бях готова да ти платя много повече.
– Освен това, докато работя, ще ми предоставите храна и квартира – додаде младата жена, като се опитваше да пропъди по-надалече спомените за циганския фургон. – Трябва да опозная Танго по-добре, за да уловя истинския му характер.
Танго повдигна леко единия си отпуснат клепач и я погледна със сълзящото си старческо око.
Нита извъртя главата си толкова бързо, че Блу се изплаши, че перуката й ще излети.
– Искаш да живееш тук? В дома ми?
Това беше последното, което искаше Блу, но след случилото се миналата нощ нямаше друг избор.
– Това е най-добрият метод да се нарисува качествен портрет.
Пръстенът с рубин и диаманти проблесна върху изкривения, възлест пръст на старицата, когато посочи към печката.
Не си и помисляй, че можеш да разхвърляш мръсотията си из цялата кухня.
– Можете напълно да разчитате, че с мен кухнята ви ще придобие доста по-приличен вид. Нита я стрелна с пресметлив поглед, не вещаещ нищо добро.
– Иди да ми донесеш розовия пуловер. Горе е, върху леглото. И стой по-далеч от бижутата ми. Ще разбера, ако само докоснеш едно от тях.
Блу мислено заби нож в черното сърце на Нита и прекоси с тежка маршова стъпка претрупаната и крещящо обзаведена дневна на старата вещица, за да се качи на втория етаж. След седмица щеше да завърши портрета и да се отправи по широкия жизнен друм. Беше изтърпявала и много по-лоши неща от няколко дни в компанията на Нита Гарисън. Местната феодалка беше най-бързият й билет към свободата.
Всички врати на горния етаж, освен една, бяха затворени, а коридорът беше значително по-разтребен и чист от стаите долу, макар че розовият плюшен килим отчаяно се нуждаеше от прахосмукачка, а на дъното на кристалния полилей се виждаше впечатляваща колекция от умрели мухи. Блу си каза, че спалнята на Нита със златисти тапети на рози, бели мебели и дълги прозорци, украсени с богато драпирани розови завеси, можеше успешно да си съперничи с погребален дом в Лае Вегас. Блу взе розовия пуловер от креслото, тапицирано със златисто кадифе, и го занесе долу, прекосявайки пътьом салон в бяло и златисто, с шезлонг, тапициран със златиста велурена дамаска, лампи с кристални висулки и розов килим, покриващ целия под.
Нита се дотътри до прага. Подутите й глезени преливаха от ниските ортопедични обувки. Подаде връзка с ключове на Блу.
– Преди да започнеш работа, трябва да ме закараш до…
– Само не казвайте, че е „Пигли Уигли".
Очевидно Нита никога не бе гледала „Да возиш мис Дейзи"[17], тъй като не проумя алюзията.
– В Гарисън нямаме „Пигли Уигли". Не позволявам на никоя от веригите да открива свой филиал тук. Ако искаш да си получиш аванса, трябва да ме закараш в банката.
– Преди да ви закарам, където и да е – заинати се Блу, – прекратете бойкота. Кажете на работниците да се върнат на работа в къщата на Дийн.
– По-късно.
– Сега. Ще ви помогна да намерите телефонните им номера. За огромно изумление на Блу, Нита не се възпротиви, при все че изтече още един час, докато провеждаше телефонните разговори. През това време заповяда на Блу да изпразни всички кошчета за боклук в къщата, да й намери таблетките „Маалокс" и да отнесе купчина кашони в тъмното мазе, от което я побиха тръпки. Но всяко мъчение имаше край и Блу най-после се озова зад волана на спортния тригодишен червен корвет роудстър.
– Очакваше да видиш лимузина, нали? – презрително изсумтя Нита от предната седалка. – Или традиционната краун Виктория. Типичен модел за стара дама.
– Очаквах метла – промърмори Блу, оглеждайки прашното арматурно табло. – Това возило откога не е излизало от гаража?
– С болното си бедро вече не мога да шофирам, но веднъж седмично включвам двигателя, за да не се изтощи акумулаторът.
– През това време е най-добре да държите плътно затворена вратата на гаража. Половин час ще е достатъчен.
Нита всмукна през зъби, като че изсмукваше отрова.
– И как се придвижвате из града? – поинтересува се Блу.
– С онзи глупак Чонси Кроул, който кара нещо, което минава за градско такси. Но той винаги плюе през прозореца и от това ми се повдига. Жена му някога беше председател на Дамския клуб на Гарисън. Те всички ме мразеха, още от самото начало.
– Направо съм шашната да го чуя – промърмори Блу, докато завиваше по главната улица на града.
– Но аз не им останах длъжна.
– Само не ми казвайте, че сте изяли децата им.
– Ти май за всичко имаш остроумен отговор? Спри пред аптеката.
Блу съжали, че не си бе държала езика зад зъбите. Навярно нямаше да е зле да разбере нещо повече за отношенията на Нита с добрите жени от Гарисън. Това можеше да я поразсее.
– Мислех, че отиваме в банката.
– Първо трябва да взема лекарството си.
– Аз съм художничка, а не момиче за всичко.
– Нуждая се от лекарството. Толкова много ли ще те затрудни да отскочиш за лекарството на една стара дама?
Настроението на Блу се свлече от върховете на унинието до низините на срама.
След като се отбиха в аптеката, върху чиято предна витрина висеше голяма табела „Доставки по домовете", Нита я накара да се отбият до супермаркета, за да купят кучешка храна, след което посетиха пекарната, където тя си избра бананово кексче с орехи. Накрая Блу трябваше да чака, докато Нита си правеше маникюра във фризьорския салон „Модни прически и спа център". Блу се възползва от паузата, за да се поглези и тя с бананово кексче с орехи и да изпие чаша кафе, за което похарчи три от последните си дванайсет долара.
Младата жена свали капачката на картонената чаша с кафе и зачака, докато сребристият пикап мине покрай нея, за да прекоси улицата. Но пикапът не отмина. Вместо това намали ход и спря пред пожарния кран. Вратата се отвори и отвътре се показа познат чифт гейски ботуши, последвани от не по-малко познати дълги стройни крака, обути в джинси.
За един абсурден миг й се стори, че най-позорно ще загуби съзнание, но бързо се окопити и се вторачи намръщено в лъскавия пикап.
– Направо не е за вярване.
17.
– Къде се скиташ, по дяволите? Дийн беше със светлобежова каубойска шапка и модерни, хай-тек слънчеви очила с жълти стъкла. Преди няколко часа беше неин любовник и това го превръщаше в крачещо и говорещо пътно препятствие, блокиращо магистралата на живота й. От самото начало Блу му даваше малки частици от себе си, но последната нощ му бе поднесла огромен къшей и сега възнамеряваше да си го вземе обратно.
Той хлопна вратата на пикапа.
– Ако сутринта си искала да покараш колело, просто трябваше да ме събудиш. Аз и без това възнамерявах да си устроим една велоразходка.
– Пикапът твой ли е?
– Не можеш да поддържаш ферма без пикап. – Хората започнаха да надничат през прозорците на магазина и Дийн я хвана за ръката и я дръпна настрани до пикапа.
– Какво правиш тук, Блу? Дори бележка не си оставила. Притесних се.
Тя се повдигна на пръсти и лепна бърза целувка отстрани на упорито вирнатата му брадичка.
– Трябваше някак си да стигна до града, за да започна новата работа. Нямах много възможности за транспорт и затова взех назаем велосипеда ти. Ще ти го върна.
Дийн свали със замах очилата.
– Каква нова работа? – Присви застрашително очи. – Не ми казвай, разбрах.
Тя посочи с кафената чаша към корвета роудстър, спрян на отсрещната страна на улицата.
– Не е чак толкова зле. Тя има страхотна кола.
– Ти да рисуваш кучето на онази старица.
– Текущите ми финанси не стигат дори за един от бакшишите, които оставяш в „Макдоналдс".
– Никога не съм срещал човек, толкова обсебен от парите – процеди Дийн и намести отново очилата на носа си. – Я се стегни и се осъзнай, Блу. Придаваш твърде голямо значение на парите.
– Да бе. Ами, когато стана мултимилионерка, тутакси ще се стегна и осъзная.
Той извади портфейла си, отдели пачка банкноти и ги пъхна в страничните джобове на джинсите й.
– Текущите ти финанси току-що се подобриха значително. И така, къде е колелото? Чака ни доста работа.
Младата жена извади парите. Само петдесетачки. Ядно изкривеното й жълтеникаво лице се звереше насреща й, отразено в жълтите стъкла на очилата му.
– И за какво по-точно е това?
– Как така за какво? Плащам ти.
– Разбрах, но с какво съм ги заслужила?
Той отлично знаеше за какво намеква тя, но тъй като го биваше много в лъжливите пасове, и този път не пропусна.
– Прекара целия уикенд в Ноксвил, за да ми избираш мебели.
– Само помогнах на Ейприл да ти избере мебели. И бях повече от щедро възнаградена за времето и усилията си със страхотен обяд, нощувка в първокласен хотел и масаж. Между другото, благодаря за това. Почувствах се великолепно.
– Ти си моя готвачка.
– Досега си изял три палачинки и малко остатъци.
– боядиса кухнята ми.
– Боядисах част от кухнята ти и тавана на трапезарията.
– Ето, видя ли!
– За което ти цяла седмица ме храни, подслони ме и ме разкарва навсякъде с колата си – парира Блу. – Така че сме почти квит.
– Да не би да си водиш счетоводство? А какво ще кажеш за фреската, която ще изрисуваш в трапезарията? По-точно Искам четири – по една на всяка стена. Още днес ще кажа на Хийт да изготви договора.
Младата жена пъхна парите в джоба на ризата му.
– Престани да ме манипулираш. И пет пари не даваш за някакви си фрески. Идеята беше на Ейприл.
– Давам, и още как. Идеята ми хареса още от самото начало, а сега ми се струва дори още по-привлекателна. А и е идеално разрешение на проблема, който ти сама създаде. Но поради неизвестна на мен причина ти все още се колебаеш да го разрешиш. Обясни ми. Кажи ми защо си толкова разстроена от мисълта да нарисуваш фрески за човек, на когото си
– Защото не желая.
– Предлагам ти почтена работа. Това е за предпочитане, отколкото да работиш за онзи откачен стар прилеп.
– Спести си приказките, става ли? Така че, като теглим чертата, единствената истинска работа, която съм свършила за теб досега, беше миналата нощ в леглото ти, а дори един безмозъчен хубавец като теб би трябвало да разбере, че след случилото се не мога да взема парите ти.
Негодникът имаше наглостта да се подсмихне презрително.
– Двамата в едно и също легло ли бяхме? Защото, доколкото си спомням, единственият, който се труди, бях аз. Искаш да сведеш всичко до търговия и пари? Чудесно. В такъв случай ти трябва да ми платиш. И смятам да ти изпратя сметката. За хиляда долара! Точно така. Дължиш ми хилядарка. За свършената работа.
– Хиляда долара? Как ли пък не. Трябваше да си фантазирам за старите си гаджета, за да се възбудя.
Не се оказа финалният затапващ удар, с който възнамеряваше да сложи край на спора, защото той се засмя. Не със злобен смях, който би повдигнал настроението й, а весело и безгрижно.
– Момиче!
Блу трепна. Нита избра точно този момент да изплува от фризьорския салон. Току-що лакираните й яркочервени нокти обвиваха дръжката на бастуна.
– Момиче! Ела да ми помогнеш да пресека улицата.
Дийн възнагради стария бухал с отвратително жизнерадостна усмивка.
– Добро утро, госпожо Гарисън.
– Добро утро, Дийк.
– Казвам се Дийн, госпожо.
– Не мисля така – изсумтя старицата и тикна чантата си в ръцете на Блу. – Вземи това, момиче. Тежко е. И внимавай за ноктите ми. Дано да не си изразходила бензина ми, докато съм била вътре.
Дийн пъхна палец в джоба на джинсите си.
– Сега, след като видях колко добре се разбирате вие двете, се чувствам много по-спокоен. Блу сграбчи Нита за лакътя и я поведе през улицата.
– Колата ви е паркирана ето там.
– Още не съм ослепяла.
– Ще намина към къщата ви, за да си взема велосипеда – подвикна Дийн след тях. – Засега ви пожелавам приятен ден.
Блу се престори, че не го чува.
– Откарай ме у дома – нареди Нита, докато се настаняваше на предната седалка.
– Нали щяхме да ходим в банката?
– Уморена съм. Ще ти напиша чек, каза си Блу, докато хвърляше крадешком поглед към пикапа.
Дийн още стоеше на отсрещния тротоар, подпрял единия си крак върху противопожарния кран. Върху ръката му се бе увесила една от местните красавици.
Когато се прибраха у дома, Нита настоя Блу да изведе Танго на разходка, за да се опознаят по-добре. Тъй като Танго беше куц и на хиляда години, Блу го остави да дреме под хортензията, а самата тя приседна на бордюра, но така, че да не се вижда от къщата, и се постара да не мисли за бъдещето.
Нита с хитрост я подмами да приготви обяда, но първо се наложи Блу да изчисти кухнята. Докато подсушаваше последния тиган, сребристият пикап спря на уличката зад къщата. Тя видя как Дийн слезе и взе велосипеда, който бе оставила до задната врата. Метна го в каросерията на пикапа, после се извърна към прозореца, до който тя стоеше, и докосна почтително периферията на каубойската си шапка.
17
Американска комедия от 1989 г. Действието се развива в Атланта през осемдесетте години, където властват расовите предразсъдъци, но накрая главната героиня се сприятелява с шофьора си негър. – Бел. прев.