Чаровник по рождение
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #7
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Чаровник по рождение». Краткое содержание книги:
Блу Бейли е тръгнала на мисия – да убие бившето си гадже. Или поне да го нарани сериозно. А колкото до бобърския костюм, в който се е напъхала… Нейна ли е вината, че животът продължава да й хвърля изненадващи пасове? Като например една скъпа, черна спортна кола да спре на магистралата и от нея да слезе гръцки бог…
– Вземаш противозачатъчни. – Миналата седмица преднамерено бе подхванал спор за тестовете за бащинство и методите за предпазване от нежелана бременност, и го знаеше.
– Да, но… – Нямаше намерение да му признава, че ги пие по-скоро за самочувствие, отколкото че реално се нуждае от тях. Междувременно той приближи до бюфета, отвори най-долното чекмедже и извади кутийка с презервативи, която тя не бе сложила там. Не й се понрави тази негова предвидливост. В същото време оценяваше здравия му разум.
– Дай ми това. – Дийн издърпа фенерчето от пръстите й, захвърли презервативите и отметна чаршафа, с който се бе завила. Лъчът на фенерчето освети тениската й „Боди Бай Биър". – Човек би рекъл, че досега би трябвало да съм наясно какво да очаквам, ала надеждата умира последна.
– Оплачи се в полицията.
– А какво ще кажеш сам да раздам правосъдие?
Блу се приготви – или по-скоро се изпълни с надежда – за разкъсване на дрехите, но той я разочарова, като вместо това плъзна лъча на фенерчето по голите й крака.
– Много са хубави, Блу. Би трябвало да ги показваш по-често.
– Къси са.
– И сладки. И си вършат много добре работата. – Дръпна тениската. Само няколко сантиметра. Достатъчно, за да се разкрие единствената друга дреха, която носеше – обикновени гащички в телесен цвят. – Ще ти купя прашки – обеща той. – Червени.
– Които никога няма да видиш.
– Откъде си толкова сигурна? – Дийн премести лъча на фенерчето от едно бедро към другото, след това до заветното място.
– Ако го направя…
– О, ти вече го правиш.
– го направя – продължи Блу, – ще бъде само веднъж. И аз ще съм отгоре.
– Отгоре, отдолу, във всякаква поза. Знам такива, каквито дори не си и сънувала. Сякаш я прониза еротична мълния и пръстите на краката й се свиха.
– Но първо… – Със светещия край на фенерчето той докосна триъгълника между краката й, потърка с твърдата дръжка плата за няколко мъчителни секунди, сетне със същата дръжка повдигна края на тениската. Хладната пластмаса се притисна точно под гърдите й, изпращайки нови мълнии по оголения гръден кош. Дийн обхвана едната й гърда през меката тъкан. – Нямам търпение да я вкуся.
Блу едва не застена. Изглежда, либидото й не беше в час с моралните й принципи.
– Коя част от тялото ти първо да разопаковам? – Лъчът на фенерчето танцуваше по нея. Тя го наблюдаваше като хипнотизирана, очаквайки да види къде ще попадне. Лъчът си поигра с покритите гърди, голия корем, слабините. След това я удари право в очите. Блу примижа, матракът хлътна, а обутото му в джинси бедро се докосна до нейното, когато той пусна фенерчето върху леглото.
– Да започнем оттук. – Дъхът му опари бузата й, когато сведе глава и устните му се сляха с нейните. Целият й свят избухна в най-безумната целувка от всички, които бе изпитвала досега: в един миг нежна, а в следващия – груба и завладяваща. Дийн я дразнеше и измъчваше, изискваше и съблазняваше. Тя вдигна ръце, за да ги обвие около врата му, но той се отдръпна. – Не го прави повече – изрече дрезгаво. – Наясно съм с всичките ти номера.
Всичките й номера?
– Искаш да ме разсееш, но няма да стане. – Изхлузи тениската през главата й и я захвърли настрани и Блу остана само по гащички. Включи фенерчето и лъчът освети гърдите й. Невинаги е предимство да имаш пищен бюст. Нейните скромни прелести бяха твърди и дръзко щръкнали, готови за това, което следваше.
Устата му.
Голите му гърди се търкаха о нейните, докато той смучеше жадно зърната й. Пръстите на Блу се впиха трескаво в матрака. Той не бързаше, галеше я с устни и език. От време на време зъбите му я хапеха леко, изпращайки сладостни вълни по цялото й тяло, докато повече не можеше да издържа. Бутна главата му настрани.
– Няма да се отървеш толкова лесно – прошепна Дийн, а горещият му дъх опари влажната й кожа. Той пъхна палци под колана на гащичките и ги дръпна надолу, сетне ги захвърли настрани и се изправи. Забравеното фенерче се търкулна под чаршафите и тя не можа да види какво се крие под джинсите. Пресегна се, за да го търси, но се спря. Той винаги е бил обект на женските желания, обожателките го преследваха, стараеха се всячески да му угодят и задоволят. Нека сега той малко да се потруди.
Тя пъхна ръка под завивките и изключи фенерчето. Фургонът потъна в мрак. Новата еротична игра почти я бе оставила без сили, както и ласките му. Но тъмнината означаваше също, че тя трябваше да направи всичко възможно Дийн да запомни, че имаше работа с Блу Бейли, а не с някоя безлика жена.
– Късмет – едва успя да промълви младата жена. – Трудно се задоволявам с по-малко от двама.
– Само в мръсните си сънища. – Джинсите му тупнаха тихо на пода. – Интересно, къде се дяна онова фенерче? – Ръката му и докосна леко отстрани, докато го търсеше. Напипа го, включи го и го измъкна изпод чаршафите. Лъчът освети голото й тяло – от гърдите към корема и по-надолу. Там се спря.
– Разтвори се за мен, скъпа – помоли нежно коварният съблазнител. – Позволи ми да видя. Това вече й дойде твърде много и Блу едва не експлодира. Той раздалечи покорните й бедра и студената пластмаса на фенерчето охлади пламналата кожа от вътрешната им страна.
– Съвършено – пророни младият мъж, изпивайки гледката.
След това я помете мощният вихър на усещанията. Пръсти, които разтварят и проникват.
Търсещи устни. Собствените й ръце, изследващи настървено всичко, което толкова дълго бе копняла да докосне и погали.
Малкото й тяло го прие със съвършено противодействие. Нежен мускус и кадифе. Движеха се в синхрон. Фенерчето падна на пода. Той проникваше надълбоко, излизаше и отново влизаше. Тя се извиваше, изискваща, отвръщаща страстно на всяка атака… и – накрая – се предаде.
***
Да се любиш без наличие на течаща вода, далеч не беше толкова романтично, колкото изглеждаше.
– Как ли са се справяли пионерите? – оплака се Блу. – Имам нужда от баня.
– Ще използваме тениската ти. Утре можеш да я изгориш. Моля те, Господи!
– Ако кажеш само още една дума за тениската ми…
– Дай я тук.
– Хей, гледай къде… – Тя пое дълбоко дъх, когато той, обладан от новаторски дух, намери ново приложение на тениската й.
Втория път Блу пак не се вреди да бъде отгоре. Обаче третия успя да преобърне разпределението на силите. По-скоро, след като най-сетне докопа фенерчето, че ги е преобърнала. Ала истината беше, че се чувстваше малко замаяна и объркана, за да определи кой кого задоволява и точно какви са житейските последици. Ала едно бе сигурно – никога повече нямаше да може да го дразни с песничката от филма „Спийд Рейсър".
Накрая двамата задрямаха. Малкото й легло в дъното на фургона беше твърде късо за Дийн, но той остана при нея, преметнал ръка през раменете й.
Блу отвори очи много рано и пролази внимателно по Дийн, за да не го събуди. В гърдите й се надигна прилив на нежност, докато се задържа за миг, за да го погледне още веднъж. Ранната утринна светлина обливаше гърба му, очертавайки внушителните мускули и изпъкналите сухожилия. През целия си живот се бе налагало да се задоволява с второ качество. Но не и миналата нощ.
Събра дрехите си и се запъти към къщата, където си взе светкавичен душ, облече джинсите и тениската и напъха по джобовете някои вещи от първа необходимост. Когато излезе на двора, погледна към фургона под дърветата. Дийн се бе оказал безкористният, щедър и дързък любовник, за какъвто винаги си бе мечтала. Блу нито за секунда не съжаляваше за изминалата нощ, но новият ден сложи край на мечтите.
Изкара от обора по-малкия велосипед, завъртя педалите и пое към магистралата. Всеки хълм й се струваше висока планина и преди да стигне до града, дробовете й вече изгаряха от недостиг на въздух. Когато изкачи и последното било и започна да се спуска към Гарисън, краката й приличаха на преварени спагети.
Както се оказа, Нита Гарисън, също беше от ранобудните. Блу стоеше в претъпканата й кухня и я гледаше как гнусливо бучи с вилица гофретата, току-що извадена от тостера.