Чаровник по рождение

– Събудих се и в къщата нямаше никой. Така се изплаших, че.„

Дийн не искаше повече да слуша и тръгна към спалнята си, рамото още го болеше от сбиването с Рони, а току-що отново го удари при падането. Два побоя за една нощ. Страхотно. Лаят престана точно когато глътна две таблетки тиленол. Съблече се, отиде под душа и пусна горещата вода.

Като излезе, завари Джак да го чака в спалнята. Къщата беше притихнала. Райли и Пъфи навярно се бяха сгушили в леглата си. Джак кимна към коридора.

– Искам да говоря с теб. На долния етаж. – И излезе, без да дочака отговор.

Дийн захвърли кърпата и нахлузи джинсите върху мокрите си крака. Отдавна беше време да изяснят отношенията си.

Откри Джак в празната дневна. Стоеше до прозореца, затъкнал пръсти в задните джобове на джинсите.

– Чух я да крещи – поде, докато се взираше навън. – Помислих си, че става нещо лошо.

– По дяволите, радвам се, че най-после си се освестил достатъчно, за да си спомниш, че си я оставил сама. Супер баща си, Джак, няма що.

– И без да ми натякваш, разбирам кога съм се издънил. – Джак се обърна и извади ръце от джобовете. – Още се опитвам да намеря общ език с нея и понякога греша – като тази вечер. И когато се случи да сгафя, се опитвам да оправя положението.

– Възхитително. Направо потресаващо. Немея от възторг.

– Нима никога в живота си не си правил грешки?

– Правил съм, и още как! Миналият сезон имам седемнайсет прихванати паса.

– Знаеш какво имам предвид.

Дийн пъхна палец в колана на джинсите си.

– Е, имам лошия навик да трупам квитанции за глоби за превишена скорост. И понякога мога да бъда ехиден кучи син, но не съм изоставял бременни приятелки, ако за това намекваш. И нямам незаконородени деца. Срам ме е да го призная, Джак, но не мога да се меря с теб. – Джак потръпна, но Дийн искаше да го смаже и това не му беше достатъчно. – Само за да съм сигурен, че си ме разбрал… Единствената причина, поради която ти позволявам да останеш тук, е Райли. За мен ти, приятелче, не си нищо повече от донор на сперма, така че стой по-далеч от мен.

Но Джак вече се бе окопитил.

– Няма проблем. Много ме бива в това. – Пристъпи по-близо към сина си. – Ще го кажа само веднъж. Ти наистина доста пострада, макар да не го заслужаваше, и аз съжалявам за това много повече, отколкото можеш да си представиш. Когато Ейприл ми каза, че е бременна, си плюх на петите и побягнах колкото можах по-бързо. Ако зависеше от мен, ти никога нямаше да се родиш, така че не пропускай този факт следващия път, когато искаш майка ти да разбере колко много я мразиш.

Дийн почувства, че му се догади, но не отмести поглед. Джак се подсмихна горчиво.

– Тогава бях на двайсет и три, човече. Твърде млад, за да поема отговорност. Интересувах се единствено от музика, дрога и жени. Адвокатът ми се грижеше за теб, когато Ейприл не можеше. Той уреждаше да имаш бавачка, в случай че майка ти е изсмъркала прекалено кокаин и е забравила да се прибере у дома, след като цяла нощ се е развличала с поредната рок звезда с гащи от златно ламе. Адвокатът ми следеше за бележките ти. На него се обаждаха от училището, когато се разболееше. Аз бях твърде зает, опитвайки се да забравя за съществуването ти.

Дийн не можеше да помръдне. Джак изкриви устни.

– Но ти получи своето възмездие. Ще прекарам остатъка от живота си да гледам какъв си станал и да зная, че ако зависеше от мен, ти никога нямаше да се появиш на този свят. Е, как ти се струва? Готино, а?

Дийн не можеше да издържа повече и се обърна, но Джак заби в гърба му последния нож.

– Едно нещо ти обещавам. Никога няма да те моля да ми простиш. Поне това мога да сторя. Дийн изскочи в коридора и изхвръкна през входната врата. Преди да се усети, беше стигнал до фургона.