Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
излезем някъде другаде на острова. Олеле!
Уошшш. Тя изчезна в земята,сякаш бе взела експресен асансьор към ада.
- Хармъни! – Кинг пристъпи внимателно настрани, за да може да я спаси, не да я
последва, и уошшш, той се плъзна по наранения си задник, докато не спря сред светъл,
леден, подземен… дворец?
- Не е ли великолепно? – Хармъни се любуваше на сталактитите и сталагмитите. –
Като стана дума за фалически символи. О, виж, онзи е извит. Мислиш ли, че това е
центърът на земята?
* boneshaker – в буквален превод “разтърсващ кости”; представлява велосипед без гуми
- Това си беше значително падане – каза Кинг. – На главата си ли падна?
Тя се ухили.
- Беше зареждащо, като да се пуснеш по пързалка с ледена вода право към…
- Страната на невъзможното измъкване?
Кинг обви ръка около нея, за да я топли, но треперенето й премина право през
него.
- Не искам да те плаша – каза той, – но не можем да излезем по същия път, по
който дойдохме.
- Толкова е красиво; струва си да паднеш в ледена заешка дупка заради това. Като
катедрала, но по-духовно, не мислиш ли? Майката Земя в най-добрата й светлина.
Цветовете на химикалите във варовика са невероятни, но виж това.
Тя отиде до висока, назъбена, вдлъбната повърхност на стената.
- Мила Богиньо, тези зъбери са аметистови кристали. Някога виждал ли си нещо
толкова великолепно?
Кинг събра една шепа от пода.
- Виж, счупени кристали. Някои са с хубави размери.
- Събирам кристали. Тези са могъщи. – Хармъни сложи отчупени кристали в
джобовете си. – Аметистът има вибрационна честота, която предпазва носещия го от
външна негативна енергия. Можеш ли да измислиш нещо по-добро за носене в замъка?
О, а кристалите, които намериш, са по-силни от онези, които си купиш.
Кинг докосна стената от кристали и затвори очи.
- Усещам силата.
- Присмивай се колкото си искаш. Знам какво говоря. Тези ще помогнат да
смекчим Гюси. Освен това ще бъдат от полза, когато разберем как да я изпратим по
пътя й.
- Можем ли да го направим?
- Дойдохме с колелетата, за да обсъдим как да се отървем от нея. Може би
Богинята ни е изпратила тук с цел.
- За да ни замръзнат задниците?
- По-светло е в края, но освен това е заоблачено или замъглено. – Хармъни
потрепери.
Кинг разкопча анорака си.
- Не можеш да познаеш от пръв поглед, но мисля, че там има подземен басейн.
Тя прие анорака му, събра го отпред като наметало и напълни джобовете му с
аметисти.
- Парата от водата ли се издига понеже е като гореща вана? Или това е мираж?
Мислиш ли, че можем да се стоплим и да плуваме към светлината? Това прилича ли ти
на преживяване близко до смъртта? Може би сме умрели. Кой взима безценни камъни
от земята? – Тя потрепери отново. – Ако сме на земята, това кражба ли е?
Той обви ръка около нея.
- Живи сме, а аз притежавам острова. Това са моите аметисти. Вземи колкото си
искаш.
- Фю. Добре. Да отидем да поплуваме и да се стоплим.
- Не разчитай водата да бъде особено топла. – Той отиде до басейна. – Парата
просто означава, че водата е по-топла от въздуха. Сега се съблечи.
- Ще ме прощаваш, но вече съм прекалено замръзнала, благодаря, особено ако
това там не е горещо СПА.
- Не мога да повярвам, че скромничиш след снощи.
- Не е това. Просто не планирам да ме спасяват гола.
- Ако не можем да излезем от тук като следваме светлината, ще се радваме да
имаме сухи дрехи за обличане, когато се върнем.
Хармъни се оживи.
- А ако има път навън, можем да се върнем за дрехите си, преди да излезем, нали?
- Както кажеш. – Първо я искаше гола в да се надяваме топлата вода. Стягаше се
само като си мислеше за това. По дяволите, откриването на пътя за навън можеше да
почака. Искаше да намери пътя за навътре по най-лошия начин, особено сега, когато
знаеше колко секси бе тя. Обзалагаше се, че за две секунди можеше да я склони и да я
накара да го моли.
- Да моля? Ще ти се. Не мога да повярвам, че искаш да си играеш, преди да сме
намерили път за бягство.
- На глас ли го казах?
Тя премигна насреща му два пъти, без да продума.
- Разбира се.
Кинг си помисли, че тя изглеждаше по същия начин, както когато я бе попитал
какво правеше в замъка… преди да измисли историята за старинните дрехи… която се
оказа истина.